Кристина Дод
Съблазън (14)

Четиринайсет

Очите на Джеремая се заковаха в нейните. Той й се усмихна подканящо, казвайки й без думи, че е безобиден. Излъга.

— Танцуваш много добре като за… — Колебанието й продължи прекалено дълго.

— Като за гангстер?

— Съвсем не — отрече тя и се зачуди на избора му на думи. — Исках да кажа… като за мъж.

— Мъжете не танцуват ли?

— Рядко и с нежелание. Поне доколкото аз мога да съдя. — И съвсем определено никога по този начин с плътно допрени бедро в бедро, хълбок в хълбок, с такава бавна, замаяна съблазън, която сплиташе телата им и от която чувстваше топлина, каквато никога преди не бе чувствала… освен по време на секс.

Танцуването с Джеремая беше по-добро от секс и движението, фрикциите, участието я караха да се пита какъв ли щеше да е сексът с него.

Тя се засмя на себе си. Сякаш не се бе питала вече.

— Мотаеш се с неподходящия тип мъже — каза той.

— Може би е вярно. Но единствените мъже, които знам, че обичат да танцуват, са гейове и макар да се наслаждавам на приятната им компания, намирам, че ми харесва онзи малък порив, който се поражда между мъж, който проявява интерес и жена, измъчвана от неосъществими желания.

— Аз наистина проявявам интерес и те уверявам, че не е никак малък.

— Кое не е малко? — Тя осъзна какво имаше предвид той секунда по-късно.

— Поривът ми.

Неса се опита да отвърне нещо остроумно и без да показва смущение.

— Аз… не мислех това. Защо танцуваш толкова добре?

— Изкарах колежа като кавалер на богати стари жени.

— Не, сериозно.

— Да. Сериозно.

Той звучеше сериозно, но тя не можеше да повярва.

— Какво? Не си могъл да получиш стипендия?

— Аз… преживях инцидент, когато бях тринайсетгодишен, и останах да повтарям, отпаднах от училище.

Тя примига, искаше й се да го попита за инцидента.

Но той я завъртя в кръг, озоваха се под втората арка и оттам във вътрешния двор, където водата от фонтана обливаше стария, хлъзгав камък.

Той продължи:

— Гимназиалната ми диплома беше такава, че ме елиминира веднага от състезанието за почти всички стипендии за колежи. Но винаги съм знаел, че по един или друг начин ще завърша колеж и една много богата, самотна жена предложи да ми покаже как да направя солидно количество пари, докато посещавам лекциите и получавам хубави оценки.

Не му повярва. Не можеше да му повярва. Знаеше, че подобни неща се случват, разбира се. Но не и на Джеремая. Не на този мъж, който показваше такава самоувереност.

— И се научи да танцуваш.

— Да танцувам… както и други неща. Научих се как да се обличам. Научих се как да целувам. — Той плъзна ръка под брадичката й и вдигна лицето й нагоре. — Освен това се научих как да правя любов с жена, за да й доставя върховно удоволствие.

Това я накара да занемее.

— Бил си жиголо?

— И така може да се каже.

— Щом си научил толкова много, защо е необходимо аз да провеждам разговорите с банковите служители вместо теб? — Тя се опитваше да върне този разговор към реалността, към завършека на един дълъг, горещ нюорлиънски ден. Но сенките се плъзнаха по чертите му, играта на мрака и светлината подчертаваше тежките му клепачи, блясъка на очите му, извития нос и силната челюст.

— Онези жени никога не са изисквали разговор.

Неса не знаеше дали да се засмее, или да изсумти невярващо.

— Бях научен на подходящите фрази. „Очите ти са очарователни тази вечер.“

Тя понечи да му благодари, но изведнъж разбра, че той изрежда серия комплименти.

— Тази рокля подчертава прекрасната ти фигура — продължи той с един тон по-дълбоко от нормалното. — Гласът ти е като славей.

— Чувал ли си изобщо някога славей?

— Не, но очевидно това нямаше значение. Завърших колежа без никакви дългове и с отлични препоръки, намерих си работа в… в моята компания. Никога не съм се обръщал назад.

— Имаш собствена компания?

— Защо питаш?

— Защото изглеждаш като мъж, който не би приемал нареждания от другиго.

— Права си. — Той обхвана кръста й между двете си ръце и я завъртя, така че гърбът й се опря в стената. — Толкова си права. — Целуна я.

Тази целувка не беше притискане на устни, а бавно навлизане в устата й, сладък допир на езици, на миризми, на топлина. Той я целуна като мъж, който имаше всичкото време на света, като мъж, който си изкарва прехраната като задоволява жени. Неса отново остана без дъх и отново езикът му влезе и излезе, опитваше я, примамваше я.

Музиката се носеше във въздуха някъде отдалече. Фонтанът изпълняваше своя собствена мелодия. Ароматът на лилии се надигна като тежък парфюм от топлата, влажна пръст. Секундите отминаваха една след друга, превръщаха се в минути, изпълнени с блажена чувственост.

Само да не беше вече толкова отпусната, доверчиво позволявайки му да я отведе там, където той искаше, да му повери грижата за себе си. Някак неясно осъзнаваше, че е глупаво да изпитва подобни чувства към мъж, когото бе срещнала едва тази сутрин. Но този мъж я бе защитил от бурята, беше я спасил от нападател, целуваше я като любовник. За дванайсет часа бяха преживели повече, отколкото повечето двойки за месец.

Той я ухапа, зъбите му се затвориха върху горната й устна, вкусваха я, съвсем на границата на болката, и тя забрави да диша. Тялото й се разтърси, всеки мускул се стегна, сякаш той бе изпратил електричество право в клитора й. Боже. Боже, тя се люшкаше на ръба на оргазма, бореше се да не капитулира прекалено прибързано и прекалено рано.

Спасението дойде, когато нещо — нещо голямо — падна от стената и се приземи на няколко крачки в лехата с цветя.

Неса подскочи и се притисна отново към стената. Джеремая застана пред нея и се взря в натрапника. Беше мъж. Той тръгна слепешката и изруга.

— Какво правите тук? — попита остро Джеремая.

— Охо! Като ви гледам, май наистина напредвате бързо — прогърмя пиянският глас на Райън Райт и той се изсмя гръмогласно.

Тя трепна при вулгарната му шега. Дали ги беше наблюдавал!

— Махайте се. — Тонът на Джеремая не остави никакво съмнение у Райън — и у нея, — за намеренията му, ако Райън не се подчини.

— Мислиш се за много умен — изпелтечи Райън. — Лайно.

Джеремая тръгна към него, голям, заплашителен мъж.

Райън залитна назад, завъртя се и побягна към къщата.

Джеремая го последва.

Неса го дръпна за ръкава.

— Джеремая, моля те. Остави го.

Той спря. Погледна към юмруците си, после се обърна и отново я взе в ръце.

Но беше прекалено късно. Вулгарните намеци на Райън продължаваха да ехтят в съзнанието й.

Напредвате бързо! Да, бяха напреднали. За колко? За десет минути? Двайсет? Тя нямаше представа. Знаеше само, че гърбът й е опрян в стената и тялото й трепери от горещина и желание. Той я притисна към себе си с една ръка и ерекцията му се притисна между бедрото и таза й. Палецът му разтъркваше зърното й в малки кръгове, всяко движение създаваше все по-голяма възбуда, все по-голяма интимност… С мъж, когото почти не познаваше. За Неса, която беше работила толкова здраво през всичките тези години, игнорирайки либидото си, Джеремая беше изкушение, което тя никога не би си позволила.

Но стана още по-лошо: едната й ръка се вдигна и стисна бицепса му, а другата се обви около кръста му. Тя го прегърна, сякаш не можеше да стои без него и в същия миг си даде сметка, че наистина не е сигурна дали може. Сенките се спуснаха, обгърнаха го като кадифе, правейки кожата му мургава. Тъмните му мигли не можеха да скрият блясъка на очите му.

— Ще остана тази нощ. — Гласът му беше нисък, дрезгав. Той не чакаше покана. Искаше.

— Какво? Не. Не, ти… това е невъзможно, при положение че пралелите ми са в къщата. — След това си помисли: „Въобразявам си прекалено много“ и избъбри: — Искам да кажа, че можеш да останеш, разбира се, че можеш. Винаги остават много хора, защото са прекалено пияни, за да си отидат, а ти си прострелян, така че имаш пълното право да останеш. Но…

Той допря показалец до устните й.

— Но няма да ми позволиш да дойда в леглото ти… за което всъщност питам.

Хубаво. Значи не си беше въобразила. Което я накара да се чувства по-малко глупава и под още по-голямо напрежение.

Много по-голямо напрежение. Беше се облегнал върху нея. Надвесил се беше над нея. Държеше я така, сякаш не танцуваха, а правеха секс. С всяка глътка въздух се изпълваше с неговия аромат и единственото, което продължаваше да чувства, беше силното желание, много близко до кулминацията.

— Ние работим заедно. Няма и двайсет и четири часа, откак се познаваме. Дори не трябва да се… целуваме.

— Нито пък да танцуваме.

— Точно така. — Подиграваше ли й се? — Вероятно всичко това е реакция на бурята и опасността от нападателя, както и… хм, от питиетата, които изпихме. Никой не се възбужда само като стои в градината сред храстите орлови нокти.

Той се засмя, с нисък и дълбок глас.

— Скъпа, аз съм мъж. Надървям се само като кажеш „орлови нокти“. Разбираш ли… — Думите, произнесени по такъв начин, накараха зърната на гърдите й да се втвърдят. Тя дръпна връзките на ризата му.

— Значи не си луд?

Боже, Неса. Като че ли си в гимназията.

— Взел съм Градинския апартамент в „Оливър хауз“. Никакъв проблем да се върна тази вечер…

Никакъв проблем! Тя предполагаше, че е така. Градинският апартамент беше един от най-хубавите в града и фактът, че е отседнал там показваше недвусмислено колко много го цени компанията, в която работи.

— … Само че не вярвам, че това желание се дължи на орловите нокти, нито на бурята или алкохола. Първия път, когато те видях, си помислих… — Той спря.

— Какво си помисли? — Тя отчаяно искаше да знае какво си е помислил. За всичко. Защото въпреки че бе споделил това-онова за живота си, дълбоко в себе си тя знаеше, че този мъж крие тайни, които никога не е разкривал. На никого.

— Някой ден ще ти кажа.

Някой ден… всички негови тайни… само че какво щеше да иска в замяна?

С бавно, мъчително движение той се отдръпна от нея.

— А тази вечер ще се прибера. По кое време да те взема утре?

— Утре?

— Ами… ще излезем на среща.

Начинът, по който той произнесе „среща“, я накара да мисли, че сигурно има предвид нещо съвсем различно. Температурата й се повиши.

— Не, всъщност… не можем… да се срещаме. Прекалено скоро е. Не е правилно. — Очакваше той да изтъкне, че това са два съвършено различни аргумента.

Вместо това просто се наведе да я целуне и я пусна в последната минута.

— Тогава ще се видим в понеделник сутрин. Ще работим по случая и ще се престорим, че тази вечер никога не се е случвала.

— Да. Точно това искам.

— И аз така си помислих.