Кристина Дод
Съблазън (30)

Трийсет

— Доколкото можем да кажем, взети са $ 20 942… Гласът на управителя на банката трепереше, докато съобщаваше новините на Мак, но Мак всъщност не слушаше. Хладният му разум събра парченцата.

Любезните бележки, които изискваха пари и даваха съвети…

Женските гласове, които звучаха толкова познато…

Костюмите, които изглеждаха толкова реални…

Мънистените бандити не бяха мъже.

Не бяха травестити.

Те бяха високи слаби жени.

Бяха пралелите на Неса.

И Неса знаеше.

Нищо чудно, че беше спала с него. Беше го разигравала като риба, преструвайки се на неохотна, а през цялото време държейки го на кукичката и навивайки макарата.

Какъв глупак е бил. Какъв невероятен глупак. Той прекъсна потока от думи, който управителят на банката продължаваше да излива в ухото му.

— Всичко е наред. Знам кой го прави. Ще бъдат арестувани в рамките на час. — След което остави слушалката.

Стисна ръцете си. Те бяха студени, пръстите му — ледени.

Вдигна отново телефона да звънне на началник Кътър, но чу бибипкането на чакащ разговор.

Гейбриъл Прескът.

— Какво става, по дяволите? — Гейбриъл не изчака отговор. — Отивам там днес следобед.

Мак погледна към телевизора, където метеорологът предупреждаваше за настъпващ буреносен фронт.

— Едва ли. Иди утре сутринта. Днес си ми нужен за контакт с полицията и банката. — Нямаше представа защо, но изпита необходимост да сподели: — Знам кои са, Гейбриъл. Пипнах ги.

— Сериозно? — Гейбриъл прозвуча предпазливо. — Не ме дръж в напрежение.

Студено, приятно чувство се плъзна и обхвана разгорещеното съзнание на Мак. Гейбриъл не беше повярвал на теорията на Мак, че Неса е била мозъкът на операцията, но днес Мак бе видял шока и ужаса, изписани върху лицето й. Явно не знаеше за този конкретен обир. Или пък, ако изпълнението й миналата седмица е било някаква индикация, е знаела за тази кражба преди тя да се случи.

Но веднъж, след като е видяла пралелите си в акция, е знаела — и точно тогава започна да се среща с него вечер, да му се усмихва на масата в ресторанта, да задава насочващи въпроси относно разследването му, да го върти на малкия си пръст. А когато той й каза, че заминава, тя го направи на глупак, неосъзнавайки, че той вече е заслепен и оглупял от любов, донесе й годежен пръстен и се изпоти, докато й правеше предложение за брак.

Ярост и унижение бушуваха в него. Беше излял сърцето си пред Неса Дал.

А през цялото това време тя му се е присмивала.

Затова сега се нуждаеше от доказателства, за да убеди Гейбриъл, а така също и началник Кътър и цялото нюорлиънско полицейско управление, че старите дами, които те обожаваха, са ги прецакали.

Той остави слушалката и впери очи в телефона. Повече от всичко му се искаше да звънне на началник Кътър и да му се развика, че е пропуснал онова, което е било пред очите му. Само че това нямаше да му донесе онова, което искаше. Първо трябваше да използва безукорната логика, с която бе прочут.

Звънна на секретарката си.

— Трябва да знам всичко за финансовото положение на семейство Дал в Ню Орлиънс, става въпрос за Хестия, Калиста и Йонеса.

— Да, сър. — Госпожица Фрейтаг прозвуча хладно и невъзмутимо, както винаги. — Известно ви е, че това е незаконно, нали?

— Искам да получа информацията до час. — Той затвори, напълно убеден, че ще има информацията в рамките на трийсет минути. Взе си душ и отиде в спалнята да се облече — черен костюм, риза, червена вратовръзка.

Днес щеше да изгуби цялата анонимност, която бе успял да постигне. Пресата щеше да му отреди ролята на безмилостен агресор — и той искаше да гледа това представление.

Обаждането на госпожица Фрейтаг дойде тъкмо докато си връзваше вратовръзката.

— Калиста и Хестия Дал разполагат със сметка в „Манхатън Интернешънъл Инвестмънтс“ — каза тя.

— Сумата?

— Сто четиридесет и две хиляди долара, седемдесет и шест цента.

Температурата му спадна с няколко градуса.

Дъхът му замръзна.

Не можеше да се каже, че момичетата Дал имат състояние, но все пак това бе солидна сума пари. Цялото им безпомощно, неизгодно деяние си беше точно това — деяние. Бяха грабили от банката му и бяха инвестирали парите. За да съберат такава сума сигурно бяха ограбвали и други банки, маскирани по друг начин.

Но дори сега се надяваше това да не е истина. Защото някаква идеалистична струнка в душата му все още не се предаваше, искаше да мисли, че Неса е наивна и чиста, а лелите й са забавни и възхитителни.

Но той бе възпитал у себе си способността да гледа грозната истина право в очите.

Тези жени бяха пресметливи крадли и умели актриси — и щяха да съжаляват, че са хванали Мак Макнот в мрежите си.

— Благодаря ви, госпожице Фрейтаг, държим ли ипотека върху къщата на семейство Дал?

До слуха му достигна потракването на клавишите на компютъра й.

— Не. Но имаме кредитно сведение отпреди единайсет години… Кандидатствали са за някакъв заем, който им е бил отказан като рисков.

Студентските заеми за Неса.

— Проучете дали има някаква ипотека или заем, при който къщата е използвана като гаранция.

— Да, сър. Нещо друго?

— Обадете се на Радклиф. Трябва ми тук заедно с екипа си утре сутринта.

— Юристите? — Клавишите затракаха отново. — Ако разрешите да попитам, господин Макнот, заловихте ли Мънистените бандити?

— Не, но ги идентифицирах. Въпросът е почти приключен. Ще ви се обадя по-късно. — Той затвори и набра началник Кътър.

Не се свърза веднага. Отне му няколко прости, студени изречения, преди полицаят, който бдеше над усамотението на Кътър, да го свърже с шефа си.

Началник Кътър заговори бързо, като човек, притиснат между дълга и раздразнението.

— Знам, че е имало обир. В момента съм на сцената на местопрестъплението…

— Намирате се на погрешното място. Качете се в колата си и идете в квартал „Градините“.

— Защо? — Началник Кътър прозвуча предпазливо.

— Защото там живеят престъпниците.

— Разбрали сте кои са? — Явно полицейският началник не беше сигурен.

— Без никакво съмнение. — Гласът на Мак спадна под точката на замръзване. — Идете и арестувайте госпожица Хестия и госпожица Калиста Дал за обирите във всички клонове на „Премиер Сентрал“.