Кристина Дод
Съблазън (20)

Двайсет

Мак не можеше да повярва. Думите, които предизвикваха у него най-голям страх.

Трябва да поговорим.

Но нямаше нужда да спори. Той си имаше други начини.

Пристъпи по-близо до Неса, погледна в очите й и махна няколко от фибите, с които бе събрала косата си.

— Да, разбира се.

— Какво правиш? — Тя вдигна ръце и се опита да го спре.

— И без това вече е наполовина спусната. Изглежда разрошена.

Тя прехапа долната си устна.

— Освен това ми е приятно да я виждам… как се къдри над раменете ти. Знаеш ли — той пусна последната фиба на пода и прокара пръсти по скалпа й, — че косата ти е толкова непокорна, колкото си и ти.

— Не е вярно. — Когато разтри нежно врата й, очите й се разфокусираха.

— Добре де. Не е чак толкова непокорна, колкото си ти.

— Не, имах предвид… Аз не съм непокорна.

Той се изсмя дълбоко.

Нещо в този звук явно я върна рязко в настоящето.

— Искам да разбера какво знаеш за грешката ми преди седем години.

Той разкопча първото копче на блузата й.

— Точно в тази минута… искаш да говорим какво се е случило преди седем години?

— Всъщност не какво се е случило, а какво си чул и как получи информацията.

— Хубаво. — Той разтвори блузата й и погледна… Нищо повече. Само гледаше. Не беше нужно да подправя задоволството си, благоговението си… Благодарността си. Женските гърди бяха едно от най-съвършените божии произведения, а тези бяха Несините.

Те спряха дъха му.

Гръдният му кош се повдигна и се спусна в дълга въздишка.

— Опитваш се да ме разсееш.

Погледна към нея, даде й да види страстта, която го бе обзела.

— Така ли мислиш?

Тя спря да диша.

— Да. Мисля, че ти… аз мисля, че ти… ъъъ… ме разсейваш, защото…

— Косата ти е спусната. Ризата ти е разтворена. Мога да видя гърдите ти, а те са великолепни. Мога да видя кръста ти, който е толкова тънък. Знам, че краката ти са дълги и силни, освен това знам, че не си с бикини. А ти мислиш, че предпочитам да не говоря за това как съм разбрал, че си направила грешка в банката?

Тя сигурно съзря хумора, защото се разсмя.

— Една точка за женската интуиция! — Той плъзна ръка в чашката на сутиена й и извади навън гърдата й. — Предпочитам да опитам това сладко зърно. — И като се наведе, той го пое нежно в устни. — Предпочитам да сваля блузата от раменете ти и да последвам движението й надолу, докато се смъква по ръцете ти. — Платът се плъзна и тупна на пода, разкривайки копринената кожа под пръстите му. — Искам да махна сутиена ти, да сваля полата ти. — Всяко желание бе последвано от действие, докато накрая тя остана пред него по червени токчета… Само по червени токчета.

Дали, когато се беше обличала тази сутрин беше осъзнавала предизвикателството, което щяха да представляват тези обувки? Отсега нататък винаги, когато видеше червени кожени обувки, той щеше да си спомня този момент, тази страст, тази жена.

Освободи се от ризата си за рекордно време. Застана гол пред нея, с белезите си, така, както го е майка родила.

Когато погледът й го обхвана, смехът й заглъхна напълно.

Какво си мислеше тя? Не можеше да го сбърка с никой от бледите, кльощави момчета, с които беше отраснала. Мускулатурата му се дължеше не на вдигане на тежести и игра на тенис, а на тежък труд и селски гени. Белезите му бяха истински, не в резултат на инцидент, а на жестокост и предателство.

Тя не се изплаши, докосна гърдите и раменете му с пръсти, плъзна ги надолу до лактите и произнесе с дрезгав глас:

— Хубаво.

Той хвана ръцете й и я обърна с гръб към себе си, вдигна я от кръста и я сложи долу сред новите банкноти. Те прошумоляха, когато я настани между коленете си.

Още след първия миг, когато беше видял лицето й на видеолентата, бе чакал това — да погали полукълбата на дупето й, да прокара ръка по хълбоците, по корема й, по ребрата. Претегли гърдите й в дланите си, чувствайки погледа й.

Тя се облегна назад в него, сложи глава на раменете му и се отпусна.

Разтърси го триумф.

Беше му поверила себе си. Да се грижи за нея. Беше му поверила себе си да я задоволява.

В офиса си във Филаделфия беше лесно да повярва, че може да накара Йонеса Дал да се разприказва с комбинация от хитрост и секс. А сега, когато я бе срещнал, бе ясно, че никога нямаше да изкопчи и дума, въпреки обещанията на щедрата й усмивка и флиртуващите й сини очи. Не, тя изпращаше мъжете, които я обожаваха, в битка, докато самата тя си оставаше девствено чиста.

Но бе отстъпила пред него.

Той махна кичур коса от шията й, повдигна брадичката й и я целуна.

Целувката — проникването, начинът, по който тя посрещна езика му, засмука върха му — го накара да полудее. От гърлото му се откъсна глух звук, стон на желание, и той усети как всяко мускулче в тялото й се стяга.

Тя надигна ръце, хвана косата му и го задържа неподвижен, за да го целуне така, както той я целуна, с език, зъби и устни. Дръзко… от очевидно неопитна жена, определено сдържана.

Притисна члена си между бедрата й, почувства топлината й, обзет от очакване. Завладян от нужда я обви с ръце, борейки се между импулса да потъне вътре в нея… или да я измъчва, удължавайки удоволствието.

Удължавайки екстаза. Трябваше да удължи екстаза. Това беше жена, която се бе наслаждавала на твърде малко страст в живота си, а той веднъж вече се бе държал прибързано — той, който бе обучен от дузини жени как да дава удоволствие и знаеше, че за една жена екстазът включва време и търпение.

Неса заслужаваше най-доброто, което можеше да предложи.

Целувката им завърши бавно и когато устните им се разделиха, той прокара длан по гърба нагоре до тила й.

Тя се протегна и измяука като котка, изненадана от удоволствие.

Той отново усети, че губи контрол. Как го правеше това, как го караше да изпада в състояние на надървен тийнейджър? А дори и като тийнейджър страстта никога не го бе тласкала толкова настоятелно.

Удължи екстаза, напомни си той. Защото нейното постоянно възхищение му казваше повече, отколкото тя вероятно искаше той да знае. Тя никога не беше преживявала това с мъж, който знаеше какво прави. Беше й първият — и тя не го знаеше, — но той щеше да е и последният й.

Той внимателно, бавно я обърна по гръб. Коленичи между вдигнатите й колене, подпря ръце от двете страни на раменете й и се наведе. Усмихна се преднамерено бавно, порочно.

Красивите й сини очи се разшириха от тревога… и очакване.

— Какво? — прошепна тя.

— Знаеш ли колко си красива? — Това бе изречение, което бе научил преди години, но точно сега повече от всеки друг път наистина го мислеше.

Тя го възнагради с най-пленителната усмивка.

— Впечатлена съм.

Той бе поласкан, но и предпазлив.

— Предполагам не говориш за това, за което мисля, че говориш.

Погледът й се плъзна надолу, после отново нагоре, срещайки очите му.

— О, впечатлена съм и от това също.

Коментар, който действаше като афродизиак, не че се нуждаеше от такъв.

— Но съм впечатлена главно от това, че ми правиш комплименти, а още не си погледнал циците ми.

Малък намек за вулгарност от жена, която едва ли знаеше, че думата „мамка ти“ му доставя удоволствие.

— Мога да ги видя с крайчеца на очите си и въпреки че изглеждат толкова разкошни, не могат да се сравнят с красотата на устните ти. — Той отново я целуна.

Тя го отблъсна, като заби пръст в гърдите му.

— И това ли е някое от ония изречения, на които са те научили жените?

— Не. Както изглежда, било е нужно само да науча изкуството на разговора, за да получа шанса да съм гол с теб. — И без да бърза той целуна шията й, лявата й гърда, дясната, върховете на пръстите, корема й…

Откри с палец клитора и ленивият му масаж предизвика нисък стон върху устните й. Тя беше влажна и готова, и въпреки всичко той протакаше, искаше да обтегне нервите й до скъсване. Сега очите й бяха затворени, устните — леко отворени, докато дишаше задъхано. На слабата светлина в трезора кожата й блестеше. Под нея банкнотите бяха оформили зелен килим, който прошумоляваше всеки път, когато се размърдваше неспокойно. Ръцете й се вдигнаха нагоре към раменете му и започнаха да ги масажират, дишането й се учести; беше близо до оргазъм.

Той почувства гордост, че я е възпламенил, като се грижеше да не позволява огъня да угасне и сега тя отново гореше за него.

Смъкна се върху нея, притисна гърдите и слабините си към нейните, без да прониква, искаше да я накара да се подготви за тежестта му, за начина, по който се е отпуснал върху нея, да я накара да разбере обещанието за наслада.

Знаеше отлично как да я накара да стигне до кулминацията — беше нужно само бавно да натисне члена си в нея и тя се стегна около него, потрепери, връхлитана от талази на удоволствие. Размърда се под него, отвърна на силния му, енергичен ритъм с движения на хълбоците, които го накараха да изскърца със зъби. Вкопчи ръце в гръдния му кош, обхвана с крака бедрата му, стисна члена му в себе си.

Конвулсиите й го извадиха от равновесие и го доведоха до умопомрачение.

Като пъшкаше, той застана на колене, хвана бедрата й в ръце, повдигна я и продължи мъчението. Тласна мощно, изпълни я със себе си, взе я, направи я своя. Не издържаше повече, не можеше повече…

Тя се изви в дъга, вкопчи нокти в бедрата му, изкрещя в екстаз, докато мускулите й го стискаха здраво, извличаха соковете му — и той стигна до върховния напън. Разтърси се от усилието на оргазма, отчаян да свърши, отчаян никога да не свърши, просто… отчаян.

Мигът на върховното сливане ги удари като мълния.

Той се отпусна върху нея, подпря глава на пода.

И усети характерната миризма на нови банкноти.

Нежелан, старият цинизъм пропълзя до повърхността на съзнанието му.

Боже мили, ако парите бяха онова, което бе нужно, за да държи госпожица Йонеса Дал в прегръдките си, той бе готов да плати цената.