Кристина Дод
Съблазън (3)

Три

Великден тази година беше късно, така че Марди Гра също беше късно. Неса излезе навън. Беше такава влага, че почти можеше да я вкуси. А може би Ню Орлиънс беше този, който можеше да вкуси. Тя хвана трамвая до Френския квартал и слезе на спирката на Канала и Сейнт Чарлс стрийт.

Осем сутринта беше достатъчно рано, за да може да види единствено собствениците на магазинчета, които метяха останалите боклуци от снощното парти на булеварда, случайния турист, който се олюляваше на път към хотела си и Джорджия Ейбъл, най-добрата приятелка на Неса от основното училище и в момента полицайка в Нюорлиънското полицейско управление.

Семейството на Джорджия живееше в Ню Орлиънс толкова отдавна, колкото и това на Неса, първоначално като роби, а после като свободни чернокожи, и тя познаваше всеки сантиметър от града. Големите й меки кафяви очи, бавният, провлечен говор и закръглена фигура криеха характер на стоманена магнолия, който тя използваше така умело, както служебния си револвер.

Сега беше кацнала на гърба на един полицейски кон с нахлупена на главата шапка и мрачно оглеждаше улицата зад тъмните си очила, но при вида на Неса се усмихна и вдигна ръка.

Неса спря да потупа коня Голиат.

— Шествията започват днес.

— Сякаш че не го знам! — отвърна Джорджия.

— Смяната ти сега започва, или сега свършва?

— Сега започва, но ме извикаха снощи заради тълпите, които се разбесняха. Спала съм само четири часа и ей толкова ми остава — Джорджия показа на Неса няколко сантиметра между палеца и показалеца си — да удуша първия турист, който си хвърли мънистата върху Голиат. — Като се наведе напред, тя го потупа по врата. — Горкото момче, и той е изморен не по-малко от мен.

— Още малко остава. — Неса посочи към една количка. — Искаш ли да ти донеса кафе с мляко?

— Не, благодаря. Изпих толкова кафе, че бълбукам. — Джорджия снижи топлия си, мек глас до шепот, така че само Неса да може да чуе. — И непрекъснато трябва да ходя до тоалетната.

Неса се усмихна.

— Искаш ли да направя табелка? Полицай със спазми и подуване. Давайте, разкажете й играта!

— Наистина ли смяташ, че съм подпухнала? — Джорджия свали тъмните очила на носа си и изпрати смъртоносен поглед на Неса, сочейки пистолета си.

— Не съм казала такова нещо! — извика престорено уплашена Неса. — Бронежилетката те прави да изглеждаш опасна, не подута.

— Наистина?

— Наистина. Просто продължавай да повтаряш — още само деветнайсет дена. Още деветнайсет дена и край на шествията, туристите ще са си тръгнали и пак ще настанат Великите пости.

— Още деветнайсет дена, още седемстотин ареста за пиянство на обществено място и неприлично поведение, но Господ да ни е на помощ.

— Радвам се, че работя в банка — каза Неса сериозно.

— Стига да не си банката, която ще оберат този Марди Гра.

— Оберат! Ааа. Имаш предвид Мънистените бандити. Някакви следи?

Наивният тон на Неса раздразни само още повече Джорджия.

— Ти, както и всички в Ню Орлиънс до такава степен гледате на тях като на очарователни шегаджии, че пресата им измисли този умилителен прякор. Но как да откриеш улики при такива обири?

— Не забравяй, че те крадат от студенокръвна корпорация, базирана във Филаделфия.

— И това го има. — С пъргавост, която противоречеше на състоянието й на изтощение, Джорджия изгледа с присвити очи група туристи, излизащи от един бар, които изглеждаха така, сякаш са имали дълга и трудна нощ, и поклати глава. След това върна вниманието си отново към Неса и добави: — Шефът всеки ден ни повтаря да си отваряме очите на четири, но това е Марди Гра. И вече едва стоя на коня.

— Вярно ли е, че старият Макнот е голям гадняр?

Джорджия се наведе на седлото.

— От върха на плешивата глава до върха на блестящите му черни обувки.

— Чух слухове, че изглеждал като Дани де Вито.

— Възможно е. Аз пък чух, че е отшелник, който се крие от пресата.

— Янки — въздъхна Неса.

— Да са живи и здрави.

Жените размениха разбиращи усмивки.

— Ами ти? К’во прайш? — попита Джорджия на нюорлиънския диалект патоа, което накара Неса да се разсмее.

— Страхотно. Просто страхотно. Тази сутрин говорих за секс с лелите ми.

Джорджия се изправи на седлото.

— Научи ли нещо?

— Да. Научих, че и двете не са девственици.

Джорджия примигна.

— Мислех, че си говорила за твоя сексуален живот.

— Боже, да, това също. Нищо не ме плаши вече. Ще дойдеш ли на партито довечера?

— Ти шегуваш ли се? Не ме интересува какви размирици стават днес. Не бих пропуснала партито в дома Дал. — Джорджия сниши глас: — Не знам колко ченгета ще са в състояние да се отбият, но събираме пари. Не много, само колкото да помогнем при разходите. Ще ти донеса плика довечера.

— Благодаря ти. Благодаря и на другите. — Традицията да се дава на момичетата Дал по някой и друг долар в плик за компенсиране на разходите беше започнала много преди раждането на Неса и тя призна без фалшива гордост: — Не бихме могли да го направим без вашата помощ, а ако не организираме партито, това ще разбие сърцата на лелите ми.

— Партито в дома Дал, това е Марди Гра — каза Джорджия.

— Ще доведеш ли гадже?

— Не. — Джорджия беше лаконична до грубост.

Което не възпря Неса.

— И защо не?

— Цивилните не искат да си имат работа с жена, която може да ги повали и да ги пребие, и със сигурност не могат да понесат часовете, когато работя по време на Марди Гра. — Тя потупа коня по гърба и загледа надолу към улицата. — Което означава, че остават само ченгета, а те всички са женени или мижитурки.

— С изключение на…

— Всички са женени или мижитурки. — Джорджия погледна Неса.

— Добре, де. Щом казваш. Но аз харесвам Антоан и случайно знам, че е свободен.

— Не знам защо все ми навираш в очите Антоан Валто. — Всичко у Джорджия — изражение, стойка, движения — излъчваше раздразнение.

Това обаче не впечатли Неса.

— Не го правя. И той те харесва, Джорджия.

— Не се интересувам от мъже за една нощ. — Джорджия вдигна ръка. — Просто спри, Неса. Просто… спри. Ще кажа на лелите, че имам гадже, но че не може да излезе от работа…

Неса присви очи замислено.

— Може би и аз трябва да кажа точно това. Че той не може да се откъсне от работа…

— Кой не може да се откъсне от работа? — Джорджия беше изморена. Не следеше мисълта й.

— Не знам. Някой митичен тип.

— Искаш да кажеш, че ти довечера няма да си с гадже?

Като погледна с раздразнение полицайката на коня, Неса попита:

— Спомняш ли си, когато преди три години доведох Брад Огълсби, той се огледа, реши, че домът Дал му харесва и влезе вътре? Единственото гадже, което в продължение на година се превърна в истинско мъчение за мен, като заключваше всяка вечер вратата ми, за да не се изкуши да влезе вътре.

— Бях го забравила. — Джорджия се отпусна. — Това беше страхотно.

— Да. Страхотно. Да не споменаваме как преди две години Рейф Кабело се нафирка и цялата вечер повръща в банята.

— Той още те харесва, да знаеш. — Джорджия видимо се оживи от спомените на приятелката си за миналите ужасии. — Трябва да спреш да отблъскваш тези мъже. Понасят го толкова трудно.

— А последната година беше най-гадна. Онзи метеоролог от Канал 6. — Неса потръпна от неподправен ужас.

— Рейбърн Плъч домъкна телевизионните камери и ти направи предложение. — Джорджия избухна в смях. Между изхълцванията попита: — А спомняш ли си костюма на Елвис? И сините велурени обувки? Мили боже, Неса, каква физиономия направи само, когато разбра…

Неса изгледа приятелката си възмутено.

— Живея единствено за това. Да те развличам.

— Не. Наистина. Съжалявам. — Джорджия избърса лицето си и се опита да се успокои. — Просто… не се сдържах… и когато си спомня пайетите на яката му… бакенбардите… и така нататък. — Последва нов пристъп на смях.

— Ако вече си свършила — Неса потупа за последно Голиат, — аз ще трябва да тръгвам за работа. — И тя се насочи към банката.

— Хей, Неса? — извика след нея Джорджия. — Ще си доведеш ли гадже?