Кристина Дод
Съблазън (11)

Единайсет

На целия първи етаж гостите в Дома Дал, в блестящи костюми и маски, държаха пълни чинии и чаши. Музиката от балната зала прииждаше на вълни през тълпата, подтикваше към разговори, танци и смях.

Когато Неса се появи горе на площадката на витото стълбище, поздравиха я възторжени викове.

— Браво, скъпа, браво. — Даниел хвърли боата около врата си и запляска с ръце. — Изглеждаш елегантно!

Неса се усмихна механично. Знаеше, че изглежда елегантно, подобие на филмова звезда от Втората световна война, в червеното си сако, червена пола и шапка с разкошни пера. Беше вдигнала косата си нагоре, с чорапи с ръбове отзад, ниски лачени обувки с деколте и подплънки на раменете. Големи подплънки. Беше претърсила таванската стая на Дома Дал за този тоалет, преправи полата и сакото, а в Интернет потърси чорапи с ръбове. В продължение на година, още след края на миналогодишното парти, беше планирала появата си — и дори не се погледна в огледалото, когато слезе по стъпалата. Единственото, което занимаваше съзнанието й в момента, беше Джеремая.

Къде беше той? Какво правеше? Дали на най-традиционното карнавално парти този янки си стоеше сам-самичък, странейки от хората от нейния град?

— Както винаги, Йонеса, момичетата Дал се справиха сами! — Учителят на Неса от гимназията я целуна по бузата. — Познаваш ли съпругата ми Анджелина?

Неса стисна ръката на двайсет и двегодишното момиче, за което се бе оженил.

— Слушала съм толкова много за вас. — За това как, когато господин Льожьон наследи малко състояние от леля си, Анджелина без задръжки бе разбила неговия предишен брак с четири деца.

— Да, много хора го казват. — Анджелина си пое дълбоко дъх и впечатляващите й гърди се размърдаха под изрязаното деколте на украсената с пайети рокля.

На Неса й се прииска да закрие очи и да извика: „Хората не са слепи!“. Вместо това, обаче, произнесе:

— Да се наслаждаваме на виното и веселието. — Тя подаде чашата си на един минаващ келнер. — Приятно прекарване!

— Нека забавлението пребъде! — Анджелина заситни към балната зала, следвана по петите от господин Льожьон.

Неса продължаваше да не открива Джеремая. Тъкмо тръгваше към балната зала, когато Мади я хвана.

— Миличка, изглеждаш страхотно. Погледни това! Този идиот, Готие Лаваш, добавя алкохол в купата с пунш. Сякаш фламбето не беше достатъчно! — И тя се вряза свирепо в тълпата.

На Неса й дожаля за горкия Готие Лаваш.

— Хей, chere. — Ърни Рипън застана до нея с полицейската си униформа. — Мога да остана само няколко минути. Извикаха ме обратно да охраняваме тълпата на площада.

— Иди покани някое красиво момиче и изтанцувай един танц.

— Не мога. Единственото красиво момиче стои тук и поздравява гостите си. — Той й се усмихна с целия си старомоден чар.

— Толкова си мил. — Неса го побутна по рамото, после го целуна по бузата. — Внимавай тази нощ, Ърни.

— Винаги внимавам. — Той се насочи към трапезарията.

* * *

Деби Войтила обикаляше фоайето с разтревожен израз.

— Неса, не съм виждала Райън. А ти?

— Току-що слязох. — Неса се огледа, но не защото я беше грижа много за Райън. Тя искаше да види Джеремая. — Скийтър тук ли е?

— И него не съм виждала.

— Предполагам, тогава, че продължават да свирят. Тази вечер ще паднат добри бакшиши.

Деби отплува — истинско чудо от шифон и пера — към малка групичка, блокирала вратата към балната зала.

— Чудя се какво става тук.

В богатото въображение на Неса мигновено изникнаха множество сценарии, и всички те включваха Джеремая, всички те включваха някаква кавга. Тя си проби път с лакти през тълпата и се закова пред сцената, която се разкри пред очите й.

— Не мога да повярвам — едва потрепнаха устните й.

— Повярвай — каза й леля й Хестия.

Джеремая и леля Калиста се носеха гладко по лакирания под на балната зала в Дома Дал, валсът им беше в идеален синхрон с музиката на оркестъра. Те бяха красиви заедно, възрастната жена в рокля на волани и високия, със силно изразени черти мъж в бялата пиратска риза.

Другите танцуващи двойки се бяха отдръпнали встрани, за да им направят място. Стените бяха изцяло окупирани от наблюдаващи, а пред двойните врати, отворени навън, се беше струпала тълпа.

— Кой е този страхотен мъж? — Погледът на Джорджия не изпускаше танцуващата двойка.

— Джеремая Мак. Застрахователен следовател от банката. Разследва обирите по време на Марди Гра. — Неса си пое дъх. — Аз съм негова асистентка.

Джорджия се обърна към нея като разярена вълчица.

— Негова асистентка! Била си с този невероятен мъж цяла сутрин и не си ми казала?

От лекото залитане и начина, по който Джорджия фъфлеше, Неса разбра, че приятелката й вече е пресушила прекалено много чаши пунш. Неса искаше само да бе имала достатъчно време да заглади ръбовете на действителността с едно добро, силно питие, но заради превръзките, които бе правила на Джеремая… и целувките… беше закъсняла за партито. Сега си мечтаеше за един млечен пунш или коктейл „Мимоза“, а може би „Ураган“? Или да е в ръцете на Джеремая, докато той гладко я води във валса.

— Не го познавах до тази сутрин — каза Неса на Джорджия.

— Отстъпваш ли ми го? — вдигна вежди Джорджия.

— Не. Щом не искаш Антоан, то със сигурност не заслужаваш Джеремая. — Погледът на Неса се върна към танцовата площадка, към двойката, която се въртеше във възхитителен синхрон.

— Мили боже. Май вече ти е завъртял главата. — Джорджия я прегърна. — Да, вече ти е завъртял главата!

— Може ли да говориш малко по-тихо? — изсъска Неса.

Леля Хестия се приближи.

— Как го е направил?

— Нищо не е направил — сопна й се Неса.

— Изглеждаш развълнувана, Йонеса Дал, а теб нищо не може да те развълнува. Така че кажи какво е направил, за да те спечели? — настоя Джорджия.

Неса отстъпи зад тълпата, заобиколи ъгъла и влезе в дневната, където няколко души се бяха разположили на столове и похапваха кротко.

Пралелята на Неса и най-добрата й приятелка я последваха, без да я изпускат от очи.

Когато беше сигурна, че никой не може да ги чуе, Неса тихо си призна:

— Той ме целуна.

— С език? — поинтересува се леля Хестия.

— За бога… — започна Неса.

Леля Хестия вдигна вежди.

Неса се предаде:

— Добре де. Да. С език.

— Алилуя, алилуя! — Леля й вдигна молитвено.

— Бързак. И то с теб. Впечатлена съм. От толкова време не са те целували, че по устните ти сигурно има прах. — Джорджия погледна изучаващо Неса. — Даа. А сега целият този прах се е превърнал в звезден прашец в очите ти.

— Млъкни! — Неса се засмя.

— Искам да чуя всяка подробност и няма да помръдна оттук, докато… — Леля Хестия спря по средата на изречението.

В този миг от вътрешността на балната зала се чуха ръкопляскания.

— Искам следващия танц. Но ще се върна. Не казвай и думичка, преди да съм дошла. — Тя изчезна толкова бързо, че Неса и Джорджия се ухилиха.

После Неса изтрезня и сподели:

— Бива го в целувките, Джорджия, но има нещо в него, което ме кара да се чувствам неспокойна. Много е напрегнат и страховит, и си мисля, че е опасен.

— Добре. Срещала си се достатъчно пъти с безопасни типове и си ги оставяла, защото ти досаждаха до смърт… или изобщо не си се срещала.

— Това не е вярно. — Вече съм си взела полагаемия дял от срещи с откачени мъже.

— Ти ги привличаш, не е ли така? — усмихна се Джорджия.

— Защо се заяждаш с мен! Ти също си сама.

Един офицер от нюорлиънското полицейско управление с изсечени, живи черти и тъжни като на куче очи, мина покрай вратата на библиотеката и спря. Антоан Валто. Той и Джорджия размениха погледи.

После мъжът продължи, а тя се дръпна.

— Задник — промърмори.

Неса гледаше; стана й мъчно за приятелката й.

— Той е добър човек.

— В случай че не си забелязала, той е кахун. Аз съм чернокожа. Тези неща не стават. Никога.

— Ще ти кажа едно нещо: Антоан не е човек, който се страхува какво ще кажат другите. Знае какво печели, получавайки те. Той те иска.

Джорджия отпи дълга глътка от почти празната си чаша.

— А този поглед създава ли у теб впечатление, че все още ме иска?

— Не, този поглед показва, че е луд по теб. Колко пъти го отблъсна?

Джорджия не отговори на въпроса.

— Родителите ми ще ме убият.

— Ще се примирят. — Неса я побутна. — Освен това ще е просто една среща.

— И аз просто ще страдам. Не мога да се срещам с мъж, с когото работя. — Джорджия я погледна. — Не е ли това причината, която ти ми беше изтъкнала, за да ми кажеш защо не трябва да спиш с Джеремая?

— Добър опит!

— Съгласна съм. — Но Джорджия продължи да гледа към фоайето, където Антоан беше изчезнал.

— Като се изключи това разследване, не мисля, че би трябвало да имам нещо общо с него — каза Неса.

Джорджия се обърна към приятелката си и бавна, доволна усмивка изкриви устните й.

— Не знам скъпа, но не ми прилича на мъж, който ще остави това решение в твоите ръце.