Кристина Дод
Съблазън (32)

Трийсет и две

Онази нощ Стефани Декър стоеше в банята си, сваляше грима от лицето си и слушаше с половин ухо местните новини, когато една откъслечна фраза привлече вниманието й.

— … Арестуваха Калиста и Хестия Дал в собствения им дом днес за обирите в клоновете на банка „Премиер Сентрал“.

Стефани погледна в огледалото, очите й се разшириха върху бялото, намазано с тоалетно мляко лице.

— Какво? — Тя изтича към спалнята, спъна се в края на халата си, хвана се с хлъзгавата си ръка за таблата на леглото, но не успя да се задържи и падна на пода.

Но не се ядоса. Това беше добре. Беше направо чудесно.

По телевизията Арлана Рамос стоеше пред Дома Дал с намръщено лице, докато полицейският началник Кътър слагаше белезниците на двете възрастни жени. Неса стоеше гърбом, изглеждаше отчаяна. Бясна. Безпомощна. Може би и унижена. Стефани се изкикоти доволно. Това беше най-хубавата новина!

Тя бързо грабна едно дивиди, сложи го в рекордера и натисна копчето за запис. Искаше да запази тези спомени завинаги.

Ох. Трябваше да напише един имейл на господин Макнот. Не че шефът не беше научил какво става, но тя бе ненадминат майстор в създаването на собствени малки истории и добавянето на пикантни подробности към обикновените факти. Виж какво беше направила досега. Беше дискредитирала Джеремая Мак до степен, че господин Макнот й беше казал да го държи под око, освен това бе успяла да изтегли Неса от работата с него и да я върне към предишните й задължения да ръководи банката. Което малката кучка умееше да прави най-добре, като се изключи това да се чука с частния следовател, което явно правеше изключително добре, защото той се влачеше след нея денем и нощем.

Капка грим падна върху устните на Стефани и тя разсеяно я облиза. Потръпна. Беше отвратителна на вкус.

Трябваше да реши кога да осведоми господин Макнот за бикините. И за да е ефикасно, трябваше да го направи преди следователя да си е заминал. Можеше да каже на господин Макнот тогава и за тайния вход към трезора, а той сигурно щеше да повиши още заплатата й. А току-виж я преместил и в по-голяма банка. Всъщност, онова, за което щеше да го помоли, беше да я премести в някой друг град, където никой не я познава…

— … Мак Макнот…

Споменаването на името му привлече вниманието на Стефани към телевизора.

Репортерката продължи:

— Мак Макнот, президентът и изпълнителен директор на банка „Премиер Сентрал“ присъства в момента на арестуването.

Само че операторите показваха погрешен кадър.

— Господин Макнот изрази задоволството си от добрата работа.

Стефани заговори към телевизора:

— Хей, глупаци, снимали сте неправилния човек.

— Господин Макнот не спря за разговор с репортерите, но отдели време да размени няколко думи с Йонеса Дал, племенница на сестрите Дал и служителка в „Премиер Сентрал“.

— Снимали сте неправилния човек! — Като обезумяла, Стефани потърси друг канал на дистанционното и попадна на местна новинарска станция, която показваше същата история и същия човек, Джеремая Мак, идентифициран отново погрешно като Мак Макнот.

Тя усети, че й прилошава. Опита на друг местен канал, после се прехвърли на Си Ен Ен.

Разбира се, това беше глупаво. Националните мрежи нямаше да започнат да отразяват някаква история в Ню Орлиънс за две възрастни дами, които са мръднали и са откраднали…

— А днес в Ню Орлиънс…

Стефани седна изумена и загледа същата история със същото име, под кадъра с Джеремая Мак.

И тогава осъзна, че беше дрънкала за Мак Макнот… на него. Беше злословила по адрес на Макнот пред самия него.

Кариерата й в банката беше приключила.

Но може би един имейл, в който да обясни, че е направила всичко от лоялност към банката, щеше да оправи нещата. Той със сигурност би разбрал това.

А може би не си спомняше онази част от предишен имейл, в който го наричаше малък гаден развратник, който прекарва времето си в Ню Орлиънс като ходи по партита и танцува с травестити… Потръпвайки, тя седна пред компютъра си и се впусна в угоднически словоизлияния.