Метаданни
Данни
- Серия
- Зестрогонец (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Thigh High, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Райкова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 58 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget
- Разпознаване и корекция
- Regi (2020)
Издание:
Автор: Кристина Дод
Заглавие: Съблазън
Преводач: Диана Райкова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ергон
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
ISBN: 978-954-9625-87-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9589
История
- — Добавяне
Двайсет и осем
Защо няма да спиш с мен, Неса?
Защото това не е професионално.
Защо няма да спиш с мен, Неса?
Защото произходът ни е съвършено различен и живеем на километри един от друг.
Защо няма да спиш с мен, Неса?
Неса седеше на масата в Градинския апартамент на хотел „Оливър Хауз“ боса, отпусната, отпивайки последните глътки от изисканото „Пино Ноар“ и чакаше въпроса, който Джеремая й задаваше всяка вечер през последната седмица. Надяваше се с цялото си сърце, че отличната вечеря и изисканото вино не са замъглили разсъдъка й и че не са я накарали да издрънка истината: защото лелите ми са Мънистените бандити и е достатъчно лошо това, че се срещам с теб, за да разбера как върви разследването, но ако някога научиш кои са те, няма да можеш да ме обвиниш, че съм спала с теб, за да ти отвлека вниманието или да ти повлияя.
Това щеше да е адски грозно.
Надяваше се следващия път, когато той попита: „Защо няма да спиш с мен, Неса?“, че тя няма да събори чиниите от масата, да го хване за яката и да го поведе право към леглото. Защото бяха изминали седем много дълги дни и еротични нощи, откакто двамата бяха заключени в трезора, и тя се бе възбудила толкова, че всеки път, когато си поемаше дъх, си мислеше за него. А всеки път, когато си мислеше за него, температурата й се повишаваше с още някой градус. А всеки път, когато температурата й се повишаваше, тя си напомняше кои са в действителност Мънистените бандити, и че е невъзможно да има връзка с мъжа, който ги разследва.
После си пое отново дъх и целият цикъл започна отначало.
Лелите й коментираха розовината по бузите й, Джорджия забеляза блестящите й очи, дори Стефани спомена кисело, че изглеждала неестествено зачервена, като сифилитичка.
Всеки ден тази жена се сблъскваше със сияещото лице на Неса и тя я мразеше. Въпреки усилените й опити, Неса не можеше да се чувства зле… И не стига, че по някаква причина полицията беше глобила Стефани за две пътни нарушения, но и съседите й се бяха оплакали, че кучето й лаело — а Стефани дори нямаше куче.
Неса се чудеше колко ли още време ще мине, преди Стефани да се изниже от града през блатото, пълно с отровни водни змии. Надяваше се да е скоро.
Тази вечер Джеремая взе чиниите им и ги сложи отвън, после се върна и седна в стола срещу нея.
Вдигна чашата си, отпи и вместо обичайното „Защо не спиш с мен, Неса?“, каза:
— Не съществуват никакви други следи, по които да тръгна. Така че нямам избор. Ще бъда принуден да обявя, че тазгодишното разследване се е провалило и да се върна във Филаделфия.
— Н-но Марди Гра почти свърши. Остават само още шест дни. Не искаш да изпуснеш кулминацията във вторник вечер, нали? Ще отидем на парада!
— И без това прекалено дълго се правя на глупак, докато се опитвам да бръкна под бикините ти.
Навярно вече бе свикнала с езика му, защото не трепна.
— Това ли се опитваш да правиш?
— И да ям прекалено много хубава храна, да пия прекалено много изискано вино и да целувам най-хубавото момиче в Ню Орлиънс колкото често ми позволява.
Тя сви пръсти.
Повечето мъже се проваляха, когато започнеха да говорят прекалено дълго. Джеремая беше единственият между познатите й, който винаги започваше лошо и завършваше добре.
— Кога си тръгваш?
— Утре в 2:53.
— Утре? Следобед? Толкова скоро? — Тя беше шокирана. — Мислех, че ще има още време за…
— За мен да бръкна под бикините ти?
— За мен, за да бръкна под слиповете ти. — Добре. Беше пила достатъчно, защото обикновено не ръсеше подобни неща. Но щом той си тръгваше, единствената причина да не спи с него вече не важеше и… значи беше свободна. Свободна да прави каквото иска, което означаваше да го нападне и да го накара да й покаже всички подробности, които бе научил по време на дългото си чиракуване при жените.
Тя свали очилата си. Разкопча две копчета на блузата си. Изправи се и предложи на Джеремая ръката си.
— Нека ти покажа една причина да се върнеш в Ню Орлиънс някой ден.
Джеремая погледна ръката й. Погледна усмихнатото й лице. И каза:
— Ако знаех, че заминаването ще те накара да влезеш в леглото ми, щях да го направя още преди четири дена.
— Наистина ли?
— И да се върна, за да мога да си тръгна отново.
Тя се засмя, отметна косата си през раменете с нехайно движение, което съзнанието й не възприе като привично за нея.
Той стана, сякаш дръпнат от невидимо въже и тя го поведе към железните спираловидни стъпала. На половината път към спалнята установи, че не може да чака повече. Обърна се, стъпи едно стъпало над него, обви ръце около шията му и го целуна.
Така беше по-висока от него; харесваше й, харесваше й да го целува от този ъгъл. За пръв път, откакто се познаваха, се чувстваше под контрол. Погали ушите му с палци, отблъсна го леко и му се усмихна.
Той вдигна очи към нея, очите му бяха зелени и пронизващи.
— Не ме измъчвай, Неса.
— Не те измъчвам. — Разтвори ризата му и плъзна дланите си под нея. Гръдният му кош потръпна, мускулите му бяха силни и привлекателни.
Челюстта му се стегна. Очите му заблестяха. По страните му плъзна червенина.
Разкопча панталона й, сложи ръце на хълбоците й и смъкна панталоните, а после и бикините надолу по краката й. Извади презерватив от джоба си и леко я натисна върху стъпалото.
— Чаках прекалено дълго.
— Не мисля така. — Тя разкопча ципа на джинсите му и освободи ерекцията му. — Мисля, че ще чакаш толкова, колкото ти кажа да чакаш.
— Неса, по дяволите, моля те.
Тя целуна леко пениса му, после го взе в уста и леко го засмука.
Той се изви като ударен от мълния.
— Неса. За бога. Измъчваш ме.
Пусна го и погледна нагоре към лицето му.
— Не изглеждаш измъчен. — После прокара пръст нагоре и надолу по гладката, влажна кожа на туптящия пенис. — Приличаш на мъж, който преживява най-хубавия момент в живота си.
— Аз… вярно е — каза той през стиснати зъби.
Прииска й се да се разсмее.
Хвана хълбоците му, обърна го и го натисна надолу към стъпалото.
— Ако искаш, можем да отидем в леглото — каза той. — Не е нужно винаги да го правим във възможно най-неудобната поза.
— Не ти ли е удобно? — Тя се качи върху него, сложи колене на стъпалото от двете страни на хълбоците му и го целуна по устата.
— Да, не ми е удобно. Стъпалата се забиват в гърба ми, а задникът ми едва се хваща… — Той проследи как устните й се движат по гърдите му. — И съм скован, с изключение на местата, където ме докосваш.
— А така добре ли е? — Тя го целуна по зърното.
— Добре е. — Установи, че едва може да говори.
Тя плъзна устни надолу по гръдния му кош.
Той я хвана под мишниците и я отблъсна. Опъна крака на долното стъпало и й направи знак да седне в скута му. Даде й презерватива и я погледна в очите.
— Следващият път обещавам да ти позволя да ми направиш каквото искаш. Но сега, след като съм прекарал три дни…
— … опитвайки се да бръкнеш под бикините ми — подразни го тя.
— Опитвайки се да бръкна под бикините ти — призна той. — Така че моля те, моля те, избави ме от това мъчение.
— Молиш ли?
— Умолявам смирено. Прося. Моля настойчиво…
Тя хвана пениса му в ръка, нахлузи му презерватива, настани се отгоре му и бавно започна да се смъква надолу върху него.
Колкото той бе специалист в правенето на любов, толкова тя бе неопитна. Никога не бе вършила подобно нещо и въпреки че бе толкова възбудена, беше стегната и подута. Отне й известно време, докато схване как да го държи, как да се отвори, използвайки влагата на тялото си, като го пропускаше малко по малко, след това го отблъскваше и започваше отново.
През цялото време той се гърчеше под нея, потеше се, стиснал челюсти, мускулите му бяха свити на топка и се местеха под нея.
— Неса… трябва да… жено, по дяволите, караш ме… — Ръцете му стиснаха перилата в отчаян опит да й позволят контрола, който тя жадуваше, но всеки път, когато тя се отдръпнеше, хълбоците му се надигаха нагоре. — Близо е… хайде… сладката ми, това е… — Сълзи на отчаяние избиха в зелените му очи, блестящи като смарагди.
Когато тя най-сетне успя да го поеме целия, в нейните очи също се появиха сълзи. Тогава сключи ръце около раменете му. Пое си дълбоко въздух и го почувства дълбоко в себе си. И прошепна:
— Толкова е хубаво.
Всяко движение замря.
Погледна я така, сякаш беше изрекла магичните думи.
Тя отвърна на погледа му и той предприе действие. Раздвижи се ритмично под нея, хълбоците му започнаха да се надигат и спускат.
Тя се подпря на стъпалата и се повдигна нагоре, още и още, посрещайки го яростно, всичко в нея се съсредоточи върху движението, страстта… върху този момент.
Той извъртя хълбоците си, движението подхрани нуждата й, но все пак я остави на ръба на кулминацията. Вътре в нея неговата ерекция протриваше всеки неин нерв, докосваше най-съкровените й дълбини. Температурата между двамата се повишаваше с всеки изминал миг. Тя изхлипа от безсилие, нуждаеща се, искаща оргазма.
Най-после той стисна хълбоците й в ръце, дръпна я надолу и нахлу в самата й сърцевина.
И тя излетя до края.
Отхвърли глава назад, стенеща, тръпнеща върху него, докато експлозията му я изпълваше отвътре с топлина.
А когато свършиха, го хвана за ръка, поведе го към спалнята и го направиха отново.
* * *
Неса и Джеремая лежаха отпуснато сред омачканите чаршафи топли, изтощени, задоволени. Той бе отпуснал глава върху гръдния й кош, а тя отметна косата му назад и го погали по белезите върху лицето.
— Къде ги получи?
— А ти къде получи тези? — Той я целуна под едната гърда.
— Просто си пораснаха там. — Усмихна му се.
— Доволен съм, че е така.
Беше отбегнал въпроса й, но тя искаше да знае какво е станало, какви са били мечтите му… Какъв е бил. Така че настоя. Прокара ръка по гърдите му и каза:
— И аз харесвам тялото ти. — Докосна белезите. — От същото място ли са, от което са следите по лицето ти?
— Дразнят ли те? — Отново извъртя.
Тя също се изплъзна от отговора.
— Държа ли се сякаш ме дразнят?
— Не ми отговори.
Неса отпусна пръсти в косата му, наклони главата му и го погледна в лицето.
— Стават много неща.
Той не каза нищо. Вместо това я изгледа с присвити очи, опитвайки се да види… нещо.
Усещаше ли, че крие тайни? Подозираше ли, че е прекарала последната седмица с него, водена от съмнителни мотиви? Съзираше ли вината, която измъчваше душата й, вината, че е с него главно, за да го шпионира?
Тя опита отново с нещо не чак толкова лично.
— Къде си израснал?
— В малко градче в Пенсилвания.
— Бил си беден.
— След като компанията се разпадна, бях. — Той сви рамене. — Знаеш какво е.
— Не мисля, че съм била бедна в същинския смисъл на думата. Просто не съм разполагала с много пари. — От изражението на лицето му стана ясно, че е засегнала прекалено болна тема. Тя продължи: — Лелите ми винаги са били готови на всичко за мен. Но ти каза, че майка ти не се е грижила за теб. Трябвало ли е да напуснеш дома си?
— Всички все някога трябва да напуснат дома си. А когато аз си тръгнах, научих няколко умения, които се оказаха от полза. — Той се плъзна по чаршафа към лицето й и я целуна, разтваряйки устните й. Дъхът му се смеси с нейния, страстта му подкладе нейната. — Притеснява ли те това, че съм бил компаньон? За това ли са тези въпроси?
— Не! Ти знаеш толкова много за мен, а аз не знам нищичко за теб, за произхода ти, кое те е направило такъв, какъвто си.
— Това няма значение, защото и без това си тръгвам утре.
— И никога няма да се върнеш?
— Можеш да ме посетиш във Филаделфия. Всъщност… — Той понечи да стане от леглото.
Възхитена, тя попита:
— Искаш да дойда във Филаделфия? Ще ми позволиш да видя къде живееш?
— Филаделфия е различна от Ню Орлиънс — предупреди той.
— Всичко е различно от Ню Орлиънс. Ще ме поканиш в дома си? Сериозно?
Той обви ръце около нея.
— Сериозно. Има много неща, за които трябва да поговорим. Само че… на сутринта. Ще поговорим утре сутринта.
Той явно щеше да сподели с нея всичко.