А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (87)

Глава 85

19:45 ч.

Емили последва знаците към Спалнята на Ататюрк, разположена в бившия харем на двореца. Не й се наложи да върви дълго. Постоянно поглеждаше през рамо, но нямаше как да е сигурна, че не я следят. Несигурността я караше да бърза.

Стаята беше отбелязана с всички церемониални означения, но когато влезе, Емили осъзна как това всъщност не е най-бляскавото помещение в двореца. Не че не беше пищна и претрупана, но й липсваше показната демонстрация на богатство на повечето от стаите, през които току-що мина.

Централното място на стаята бе отредено за леглото на Ататюрк: огромно и дървено, покрито с яркия кървавочервен флаг на Турската република като паметник на мястото, където е паднал първият й лидер. Самата стая беше облицована с дървена ламперия, украсена с ориенталски килими със сложни шарки и куп дивани и столове с дамаски с цветни мотиви, които запълваха малкото пространство.

Емили прекрачи над червените въжета, които държаха туристите на почетно разстояние от свещеното легло. Територията, която трябваше да претърси за нишката на Арно, се бе свила драстично и бе напълно по възможностите й. „Някъде между тези четири стени.“

Леглото едва ли бе най-удачното за скриване на издълбан символ, защото се състоеше главно от завивки и кувертюра. Огледа го набързо, но чувстваше, че ще има по-голям късмет, ако се насочи другаде. Застави се да овладее нервите и адреналина си и бавно прегледа съдържанието на стаята, потенциалните места за скрития знак. Взря се в дървените шкафчета от двете страни на леглото. Нищо. Инкрустираната масичка отляво с малкия квадратен часовник, замръзнал завинаги на 9:05, беше също така празна. Емили плъзна поглед по всеки сантиметър от дървената ламперия на стените — най-вероятното място за драскотини като тези, които бе видяла в Англия и Египет — но пак остана разочарована.

Отиде до дивана в ъгъла на стаята, до прозореца, седна и се замисли. „Къде не гледам?“

И тогава с крайчеца на окото си зърна нещо, което привлече вниманието й. Зад възглавница, покрита с гъста бродерия, се виждаше дървената рамка на самия диван. Нещо нарушаваше плавното преливане на дървесните нишки точно на мястото, където те изчезваха зад плата.

Емили застина, посегна и дръпна възглавницата. Зад нея, леко надраскана на дървената странична облегалка на дивана, видя последната нишка на Арно. Символът на библиотеката беше най-отгоре, както при всяко друго местоположение, което бе открила при пътуването си. Под него имаше един-единствен ред, едно изречение, познато само със загадъчното си оформление:

Пълен кръг: божественият таван на Оксфорд

и домът на Библиотеката.

Под текста, за изумление на Емили, беше издълбан втори символ.