А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (26)

Глава 24

Летище „Хийтроу“, Лондон — 11:15 ч. по Гринуич

Петнайсет минути преди полет 98 на „Американ Еърлайнс“ да кацне на Терминал 3 на „Хийтроу“, колелата на един много по-малък самолет докоснаха пистата. Обикновеният „Гълфстрийм 550“ беше боядисан в бяло, без никакви опознавателни знаци с изключение на номера на самолета, изписан с черни букви на стабилизатора на опашката.

Джейсън равнодушно надникна навън през едно от прозорчетата. Интериорът на реактивния самолет беше в рязък контраст с обикновената му външност. Плюшеният килим и кожените седалки бяха в делови бежов цвят, подсилен от грапава орехова ламперия. На масичка с плот от бежов, идеално излъскан орех, стоеше кристалната чаша с последните капки от питието му, както и папката с бележките и инструкциите. Там бяха и висококачествените фотокопия на трите страници от книгата, изпратили го тук. За първи път видя страниците във вид на пепел в кабинета на Пазителя. По-късно ги откри в целия им блясък и пълнота в новия екземпляр на книгата, от която Пазителят ги бе откъснал. Сега съдържанието им се бе запечатало в паметта му. Прекара дългия полет в запаметяване на всяка подробност.

Не беше необичайно работата му да го отвежда от другата страна на Атлантика, както не му беше чужд и начинът, по който я извършваше — дискретно, забулен в мълчание и потайност. Беше удостоен с титлата Приятел преди седем години и оттам насетне всеки ден от живота му бе ден на интриги. През следващите години се издигна в йерархията благодарение на ефикасността и хладнокръвието си. Трябваше да се вършат определени работи, с които никой не можеше да се справи по-добре от него. Джейсън не беше човек, който се стреми да взема големите решения, да се сдобие с власт и авторитет в традиционния смисъл на думата. Неговата сила съществуваше на практическо ниво, в суровостта, с която приемаше задачите си, без да задава въпроси, и ги изпълняваше безжалостно.

Той забеляза как край прозореца му преминава светлина от летището. Реактивният самолет се търкаляше към малък участък, запазен за частните пристигащи аероплани. Джейсън беше тук, защото си бе спечелил доверието на най-старшия член на Съвета и се бе сдобил с поста на негов главен помощник. Отговорността, която днес Секретарят стовари на раменете му, беше огромна. Тяхната крайна цел, самата причина за съществуването им, всъщност не бе изчезнала завинаги от погледа им… и може би се за първи път от векове беше толкова близо.

Джейсън нямаше да допусне да опропастят тази цел.