А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (46)

Глава 44

17:30 ч. по Гринуич

Емили дълго остана загледана в озадачаващия текст. Внезапно изпита истинско, осезаемо усещане за история, за приключение. Колкото и да се опитваше да се сдържи, се сети за холивудските филми с храмовете им от папиемаше и статуите от фалшиво злато. Израснала в провинциалната част на Охайо, където вълненията не бяха в изобилие, Емили още от дете изпитваше почти момчешка любов към приключенските филми. „Индиана Джоунс“ й беше един от любимите.

„Това тук е истинско, Индиана“ — помисли тя с огромно удовлетворение.

Първото истинско откритие на Емили Уес. Само по себе си може да не представляваше нищо: няколко драскотини на гърба на стена в църква, но с невероятно голямо значение. Сега беше напълно убедена, че думите на Арно за Александрийската библиотека са истина и пред очите й се намира къс от пъзел, който щеше да я заведе до откритие, каквото не успяваше дори да си представи.

Щом бе стигнала дотук, следваше да отиде още по-нататък.

Пак погледна към драскотините в дървото пред себе си. Символът на Арно, ясен като бял ден. А под него грубо беше издълбана поредица от думи:

Наследство на Птолемей

СТЪКЛО

ПЯСЪК

СВЕТЛИНА

Името на египетския цар, естествено, й бе познато, но останалите думи не й говореха почти нищо. Като се изключеше радостта от откритието, съдържанието на посланието беше по-озадачаващо дори от предишните.

Пътят напред обаче беше ясен. Беше стигнала дотук благодарение на проницателността на други хора и осъзнаваше, че отново ще се нуждае от помощта им, за да разбере каква трябва да е следващата й стъпка. Необходима й беше помощ.

Извади блекбърито си от джоба на любимото си яке „Салваторе Ферагамо“ и натисна сребрист бутон, за да включи камерата. Под ритъма на щракания, потвърждаващи действията, тя направи три снимки на надрасканата част, за да е сигурна, че поне на едната ще се вижда ясно. Беше взела решение. С Уекслър се бяха разбрали да се видят чак на вечеря, но Емили бе наясно, че откритието й е прекалено важно, за да чака. Прибра телефона, излезе от църквата и се отправи към дома на професора.