А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (29)

Глава 27

13:00 ч. по Гринуич

— Какво знаете за различните теории за случилото се при унищожаването на библиотеката?

Сега Кайл Еймъри бе център на вниманието и на Емили, и на Уекслър.

— По-точно, какво ви е известно за теориите, че все още съществува?

Емили вече се колебаеше.

— Едно е да правим предположения за изчезването й. Да теоретизираме, че всъщност продължава да съществува… е, това е нещо съвсем друго.

Кайл я погледна изпитателно.

— Вярно. Но вие дойдохте тук въз основа на предположението, че е възможно все още да съществува, така че нека поне не отхвърляме предварително различните възможности.

Кимна, зачака утвърдителното кимване на Емили и когато го видя, продължи:

— Да направим крачка назад и да започнем с теориите как е изчезнала.

— Като цяло учените са единодушни, че е била унищожена — започна Емили, — но по въпроса кога, защо и кой го е направил, консенсус няма.

— Точно така. Най-често срещаното твърдение — любимо от години на академиците любители — е, че е била изгорена, било то преднамерено или случайно, при завладяването на града от Юлий Цезар през четирийсет и осма година преди Христа.

— Само няколко години след като Марк Антоний е направил големия си дар, за да впечатли Клеопатра — прекъсна го Уекслър. — Дяволски добър сватбен подарък, ако мога така да се изразя. Жена ми ми подари само първото издание на една от книгите на Толкин и кутия за пури с овлажнител. Още тогава си беше скръндза.

Емили и Кайл се засмяха на уникалния подход на Уекслър към романтиката.

— Добре — добави Кайл, пренасочил вниманието си в друга посока. — Но колкото и романтично да звучи идеята, че Цезар е опожарил града и библиотеката от ярост поради изневярата на Клеопатра, тази теория е опровергана.

— Разполагаме с дневници и пътеписи от антични автори — потвърди Емили, — които споменават, че са използвали библиотеката десетилетия и дори векове по-късно.

— Точно така. Историята звучи хубаво, но не съответства на доказателствата. Има обаче други две теории с факти и дати, които пасват малко повече.

— Мюсюлманите и християните — предположи Емили.

— Именно! — възкликна Кайл и се понадигна на кожената седалка, въодушевен, че Емили е в течение на основните теории. — Дори да не я е изгорил Цезар, повечето хора все още смятат, че библиотеката навярно е паднала при разграбването на Александрия. А тя е разграбвана няколко пъти. През шестстотин четирийсет и втора година воините на новата вяра — исляма — които се сражават на изток, се придвижват на запад и под командването на Амр ибн ал-Аяс преодоляват защитата на Александрия и превземат града, опустошавайки огромни части от него при настъплението си. Амр е безмилостен генерал. В стремежа си да изкорени старите религии и да наложи на тяхно място новата вяра — исляма — той разрушава езическите храмове, а паметниците на езическата мъдрост си отиват заедно с тях.

— Има ли преки данни, че Александрийската библиотека все още е съществувала по време на похода му? — попита Уекслър. — Или че неговите воини са я унищожили?

— Нищо пряко. Знаем само, че е разграбил града и подобно деяние напълно би отговаряло на характера му.

— Хипотезата, че библиотеката е унищожена от християните, е горе-долу същата — обади се Емили, — но датите са малко по-отрано.

— Точно така. Тази теория гласи, че се е случило някъде по времето на Теофил — съгласи се Кайл и кимна на Емили, която продължи:

— Царуването на Теофил V е приблизително по средата между това на Цезар и похода на Ал-Аяс — към края на IV век. Той е християнски император и един от първите, които налагат християнството не просто като разрешена религия, а като единствената допустима религия. Издава едикт, с който заповядва да разрушат всички езически храмове в империята му, и епископът на Александрия, който също се казва Теофил, с готовност му се подчинява.

— Можело е да пощадят библиотеката — намеси се Кайл, — но историческите й връзки с езическите вярвания били прекалено силни. Началото й е положено като храм на музите и скоро след основаването й я разширяват така, че да включи и „Серапеума“ — храма на бог Серапис.

— Според тази теория — довърши Емили — неразрушимата връзка между езическото учение и езическата религия е подпечатала съдбата на библиотеката и тя пада под напора на сбирщината на Теофил по някое време през триста деветдесет и първа година.

— Да, накъдето и да се обърнем, виждаме само признаци на любов и толерантност — обобщи саркастично Уекслър.

— Допълнение към историята, с което всички тук сме добре запознати — съгласи се Емили, която чувстваше, че може да говори от името на тримата. Никой историк не би се изненадал от подобни истории.

— Но това, което е наистина интересно — продължи Кайл, — са легендите, основани на възможността унищожаването на библиотеката да е било само частично. Някаква част от нея да е продължила да съществува.

Първоначалната подозрителност на Емили започна да се възвръща.

— Някои обожават теориите за конспирация.

— Вярно е — съгласи се Кайл. — Но няма как просто с лека ръка да отхвърлите тази възможност. Мнозина — тук включвам и себе си — смятат, че е немислимо такава огромна библиотека просто да изчезне. Никой император не би изгорил подобно съкровище. Никой владетел, мюсюлманин или християнин, колкото и да е обсебен от религиозен плам, не би захвърлил такива незаменими ресурси.

— В световната история са налице немалко драматични моменти, които може да те опровергаят — отбеляза Уекслър.

— Нещо повече — поде Емили, — подобни теории съществуват само на базата на чисти предположения. Навярно библиотеката е изгорена като част от някаква хитрост — заговор срещу завоевателите на града, след като предварително са изнесли колекцията на сигурно място. Вероятно колекцията е преместена на друго, грижливо пазено място, оставяйки на яростта на александрийската сган само комплекс от празни сгради и храмове. И още, и още. Всичко това са единствено предположения.

— И така до безкрай — добави Уекслър. — Конспирационните теории по самата си природа са изпълнени с безкрайни подозрения.

— Възможно е — призна Кайл, — но от всички теории за библиотеката една гласи — и това е теория, която така и не е отмряла напълно — че съществува група, която продължава да управлява библиотеката от самото й създаване до днес, по време на унищожението й, през цялата човешка история. Не забравяйте, и в двете си писма професор Холмстранд споменава за група, която придружава библиотеката. Пише, че и тя съществува.

Емили се опита да си представи как Арно вярва в подобни теории — нещо почти невъзможно за отдаден на работата си учен като него. В писмата си обаче той наистина споменаваше за съществуването на такава група и говореше за нея просто като за „Обществото“ — с подчертан акцент.

— И така, за какво според теб става въпрос? — попита тя, проверявайки как звучи теорията. — За някаква тайна група, скрита в мрака, която държи на свое разположение над един милион свитъци?

— Не точно за това.

Сега, когато споделяше своята страст, от цялото тяло на Кайл се излъчваше енергия.

— Легендата разказва, че групата се състояла от хора от персонала на самата библиотека. Задачата им била постоянно да събират нова информация и да я вместват в колекцията. Търсене, намиране, подреждане. Търсене, намиране, подреждане. Когато библиотеката била заплашена, бил съставен план и преместването й било само малка част от него. Това, от което се интересували членовете на групата, било да продължат да изпълняват мисията на библиотеката: да събират информация и да трупат знание.

С разграбването на Александрия, когато целият свят повярвал, че библиотеката е изчезнала, станало ясно, че най-добрият начин да осигурят безопасността й, е да запазят нейното съществуване в тайна. Вие познавате историята по-добре от мен, доктор Уес… — погледна я настойчиво Кайл. — Знаете, че изгарянето на книги се повтаря отново и отново. Рискът бил прекалено голям. Ето защо най-голямата библиотека на света била скрита.

Емили съзря проблем в логиката на Кайл.

— Какъв е смисълът от скрита библиотека? Щом най-голямата съкровищница от знания на света не може да бъде достигната, каква полза от нея?

— Точно тук в легендата настъпва донякъде неочакван обрат — отговори Кайл. — Както казвате, знание, което не може да бъде достигнато, е безполезно. Но прекалено много познания, известни на прекалено много хора, се превръщат в риск. Съществува практически риск някой да не хареса това, което е прочел, и да го унищожи, но възниква и интелектуален риск: хората да поискат да знаят прекалено много поради погрешни причини. Не забравяйте, Александрийската библиотека не е била дом само на свитъците с поезия и изобразителни изкуства; била е хранилище на натрупаното знание за цяла една империя. Исторически документи, географски и картографски сведения, записи на научни открития, военни записки, архитектурни планове. Когато в чужда земя откриели нова технология, подробностите се записвали и накрая неизменно се озовавали в библиотеката. Когато се усъвършенствали нови военни техники, които давали на една армия предимство пред друга, генералите поддържали дневници, копия от които в крайна сметка се озовавали в библиотеката.

Когато изпращали разузнавачи на вражеска територия, те чертаели карти на укрепления и отбранителни линии, копия от които…

— … в крайна сметка се озовавали в библиотеката — довърши Емили вместо него, разбрала какво има предвид.

— Точно така. Възможността за конструктивно усвояване на знания, предлагана от библиотеката, се смесвала с възможността за злоупотреба. Никой не искал да стане свидетел на това, което можело да се случи, ако тази информация попадне в ръцете на погрешните хора. Затова, разказва легендата, за да защитят библиотеката от погрешни хора и зли намерения, било взето абсолютно решение, задължително за всички в нея. Задачата за търсене на нова информация продължила, но сега вече се осъществявала тайно. Библиотекарите се разпръснали из цялата империя, за да имат възможност да събират нова информация веднага щом се появи такава, а после да я добавят към колекцията. И така колекцията се разраснала и продължила да се увеличава през вековете.

Емили мълчеше, оставяше историята на Кайл да нахлуе във вече кипящия й от активност мозък. Не беше невъзможно. Не всички тайни общества бяха мит. Описаното от Кайл всъщност е древна форма на тайно събиране на информация — нещо, което правителствата продължават да правят и днес, при това пак конспиративно. Една подробност все още не се вписваше в логиката на историята.

— След като тези Библиотекари са се разпръснали навсякъде и събират нов материал, нищо никога ли не е излязло навън? Нима библиотеката се е превърнала само в огромна клоака за знание?

— Кой знае? — вдигна рамене Кайл. — Попадал съм на различни варианти на традиционната легенда, които гласят, че Библиотекарите от време на време разпространяват части от информацията в библиотеката, когато смятат, че това е в полза на висшето благо. Но точно на това място традиционната легенда се разделя на толкова много разклонения, че е трудно да добием конкретна представа кое може да е истина и кое е чисто въображение. Някои от теориите наистина стават безумни. Говори се за тайно подставяне на стари ръкописи така, че археолозите да могат да ги „открият“, за изтичането на военни данни срещу потиснически нации и тъй нататък. Измислете някакъв начин, по който може да се е разпространила информация — и бъдете сигурна, че някой вече е изградил такава теория.

Емили вдигна вежда.

— Смятате, че някои материали са изнасяни от библиотеката, макар че е скрита. Просто не знаем как?

— Точно така. Групите Библиотекари и техните наследници определят, по един или друг начин, каква информация да предоставят на обикновените хора, когато решат, че е уместно. Ако допуснем, че в тези легенди има някаква истина, става въпрос за огромна сила и влияние в малко на брой ръце.

Емили наведе поглед към писмото на Арно. Колкото и страстно да говореше Кайл, колкото и част от нея да копнееше да повярва, че в тази толкова странна легенда навярно има известна истина, всичко й се струваше прекалено нереално, за да е възможно. Толкова много предположения, свързани със сегашното й пътуване само чрез неясни коментари, написани от ръката на Холмстранд.

Тя наистина съществува, както и Обществото, което я придружава. Нито тя, нито то са загубени.

Погледна към второто писмо.

Библиотеката съществува, както и Обществото, което я охранява и поддържа.

Следващите думи на Кайл заличиха всяко съмнение.

— Има и още нещо. Точно заради това изобщо повдигнах въпроса.

Младежът се приведе напред и очите му се приковаха върху страницата заедно с тези на Емили.

— Тази група, тази общност от Библиотекари, които са поддържали библиотеката през целия ход на човешката история, са станали известни просто като Обществото.