А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (54)

Глава 52

Летище „Борг Ел Араб“, Александрия, Египет

08:56 ч. местно време (СГВ+2)

Колелата на самолета на „Търкиш Еърлайнс“ докоснаха пистата само минута след определеното време за кацане. Слънцето се показваше на хоризонта, но нощният студ все още не бе отстъпил пред убийствената жега, която настъпваше с деня, дори през ноември.

След по-малко от час Емили се бе качила на такси и пътуваше на североизток към центъра на града. Протягаше врат към прозореца с надеждата да го зърне ясно в далечината. По време на полета не беше видяла почти нищо и сега, когато осъзна, че се намира само на няколко мили от град, който бе изучавала от детството си, страхът, свил стомаха й през последните часове, започна да се топи, заменен с познато усещане за приключение и откритие.

В далечината пред нея се намираше Александрия, градът на Александър Велики — един от най-прочутите градове на света, откакто Александър го е основал и нарекъл в своя чест в началото на 30-те години на IV в. пр.Хр. чак до постепенното му изчезване от погледа на света през VII в. Някога Александрийският фар — Фарос — е сиял над залива като едно от Седемте чудеса на света, а репутацията на града като център на търговия, производство и интелект му е донесла почти още толкова слава. Кацнала на брега от западната страна на делтата на Нил, „Перлата на Средиземноморието“, както са наричали Александрия хилядолетия наред, в миналото винаги е заемала централно място в мореплавателната и военната власт. Днес може и да е по-популярна като предпочитана туристическа дестинация и оживен културен център, но като главно египетско пристанище е запазила нещо от старата си значимост като морски център.

Някога Александрия се е намирала в сърцето на три империи и поне пет култури. Древната династия на фараоните, която в последните си векове се е изменила и отстъпила място на царуването на Птолемеите, декларираше значимостта си дори през разстоянието на хилядолетията. През последните няколко века преди раждането на Иисус се бе превърнала в център на еврейската диаспора и дом на най-голямата група израилтяни в целия свят. После, в годините след преминаването на империята към християнството, се бе превърнала в столица на християнското учение и влияние. От нея бяха излезли някои от най-великите епископи и мислители на Църквата, както и не една и две от най-оригиналните ереси. Никейският събор — първият вселенски събор, събранието, създало първата форма на веруюто, което християните декламират и днес — се е провел в отговор на ерес, зародила се именно в този град и бързо разпространила се в християнския свят.

Християнската слава на Александрия е продължила векове наред, но й било писано да свърши. След поредица от завоевания през 40-те години на VII в. тя най-накрая е покорена от мюсюлманските армии и се превръща в сърце на новата ислямска Северна Африка, макар че завоевателите скоро основават свой собствен град, който да й съперничи. По-късно метрополисът се превръща в Кайро — днес по-известният, макар и по-млад братовчед на древна Александрия.

Емили остана впечатлена от града, който изплува пред погледа й. Много древни столици на културата и знанието бяха изгрявали и залязвали, но обикновено след залеза си оставаха погребани. Александрия обаче се бореше, опитваше се да възвърне наследството си. Виждаше на хоризонта величие и бе твърдо решена да го сграбчи.

Този борчески дух буквално бе променил изгледа на града около Емили. Бе създал съвременен метрополис, блестящ принос към културата на континента. И новата библиотека. Преди Емили да успее да продължи с мислите си за този подвиг, усети как таксито намалява и завива зад един ъгъл. Излязоха на малък градски площад. Пред нея се издигаше сграда, която не можеше да се сбърка с никоя друга — същата, която дойде да види.

В дълбините й седеше мъж и търпеливо очакваше пристигането й.