А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (66)

Глава 64

Александрия — 12:02 ч.

Емили се опитваше да възприеме разказа, който в най-добрия случай отправяше предизвикателство към огромен дял от познатата й история — от историята и от съвременните реалности. С потока подробности от Атанасий се примесваха съвсем конкретни факти — убийство, може би две убийства, и взривяване на бомба — повече, отколкото можеше да обработи съзнанието й. Никога не бе изпитвала въодушевление, така примесено със страх, та двете да се превърнат в почти неразделно цяло.

— Вашето Общество — изтърси тя — продължава работата на старите Библиотекари: издирва материали и ги добавя към скритата колекция, така ли?

— Донякъде — отговори египтянинът. — Нашата роля като индивидуални Библиотекари е да издирваме и събираме информация — нещо, което библиотекарите в Александрия са правили от най-ранните дни на библиотеката — и с годините сме се разпрострели по цял свят, за да изпълняваме задачата си. Но Обществото като цяло има и тактическа мисия.

— Тактическа ли? — изненада се Емили. Думата й се стори не на място в разговор за книги, знания и документи и това засили нарастващите опасения, които я държаха прикована към ръба на стола й.

— Трябва да разберете — продължи Атанасий, — че библиотеката отдавна се е превърнала от обикновено хранилище в активно действаща сила. През първи век вече е играела роля в световните събития. Някои знания е трябвало да бъдат скрити, други — поделени. Доброто на човечеството се подпомага от подходящата информация, поднесена на подходящите хора в подходящия момент. Целта на нашето Общество е да поддържа библиотеката, но и да я използва.

Емили се облегна назад, онемяла от смайване. Това добавяше съвсем различно измерение към историята на Александрийската библиотека. Тя не просто е събирала информация за световните събития. Помагала е при подреждането им.

— До каква степен? — попита тя. — Доколко е влияело Обществото на световните събития чрез богатството на ресурсите си?

— В хода на историята намесата ни е била с различна сила. В идеалните ситуации не ни се е налагало да играем прекалено директна роля. Но историята твърде често не е идеална.

— Дайте ми подробности — настоя Емили, изненадана от собствената си самоувереност. Почувства как пулсът й се ускорява — не беше сигурна какво точно я кара да изпитва това най-ново откровение.

Атанасий вдигна вежда, но склони.

— Нерон.

— Нерон ли?

— Един от най-лошите императори в историята. Вие и по-голямата част от света го познавате като умопобъркан, който свирел на арфата си, докато Рим горял, но приживе подвизите му били грижливо прикривани от най-близкото му обкръжение. Империята страдала, без да знае, че тези страдания са причинени от водача й. Ние обаче сме били наясно с подробностите. Ролята на Нерон в упадъка на Рим се разчула, защото библиотеката предала важна информация на подходящите хора. Това довело до промяна на общественото мнение, която на свой ред довела до самоубийството му.

Емили го слушаше ужасена и възхитена.

— Или, ако се интересувате повече от по-новата история… Бих могъл да спомена за Наполеон — продължи Атанасий. — След преврата му през 1799 година неговата власт се разпростира над Европа с почти непреодолима сила. Той е строител на империя в най-егоистичния смисъл на думата и държавите навсякъде падат под ударите на неговата Grande Armee^[1].

— Но по някакъв начин вие сте се намесили? — предположи Емили.

— Обществото осигурило важното разузнаване, позволило на Шестата коалиция да го разгроми край Лайпциг през 1813 година. Именно тази битка обръща войната срещу Наполеоновата династия.

— Обществото е спряло Наполеон?

Не беше за вярване.

— Обществото е оказало влияние върху събитията от този период — поправи я Атанасий, — така както е оказвало влияние върху събитията от всяка епоха по време, когато тактическото споделяне на информация е позволило на общото благо да надделее.

Емили седеше смаяна.

— Нима твърдите, че можете да използвате информацията, с която разполагате, за да манипулирате събитията, които се случват край вас?

Значимостта на откритието отново бе приглушена от моралните й възражения към това, което чуваше. Всъщност възраженията дори нараснаха.

— Не събития, просто знание. И не бих използвал „манипулиране“ — отвърна Атанасий и затърси дума, която би се сторила по-благозвучна на Емили. — Представете си го като… споделяне. Внимателно и премислено споделяне на знание тогава, когато ще донесе полза, а не вреда. Библиотеката винаги е институция на доброто. Опитваме се да вземаме морални решения, които ще са от полза за човечеството.

Възелът в стомаха на Емили отново се стегна, по-здрав отпреди. В каузата на Обществото имаше благородство и морално убеждение, да, но от създаването си до днес то далеч бе надхвърлило границите на цензурирането. Библиотеката е сила за активно участие и промяна, с ресурси, каквито повечето хора не можеха дори да си представят. Кой е в състояние да овладее такава власт?

Опита да се пребори с нарастващото усещане за неудобство, като се върна към практически въпроси.

— Как са вършили работата си Библиотекарите, след като библиотеката е била скрита дори от тях? Струва ми се невъзможно да въздействаш на света, ако нямаш достъп до собствените си ресурси.

— Знанието за физическото местонахождение на библиотеката никога не е било сърцевина на работата на Библиотекарите — отговори Атанасий. — С времето физическата връзка с библиотеката е ставала все по-маловажна, а днес изобщо не е необходима. Индивидуалните Библиотекари събират и внасят информация, но само тези на по-високо ниво имат нужда от достъп до самата колекция. Цялата ни структура е разделена на отделни клетки. Ръководят ни Пазителят на библиотеката и неговият Помощник. Единствено на тях двамата е известно местонахождението на колекцията и само те са с достъп до нея. Пазителят е този, който отговаря за организацията и разпределението на информация сред Обществото, когато се налага. Разполага с голям поддържащ екип, разпръснат из цял свят, който подпомага управлението и обработката на нови материали. Останалата част от работата я вършим ние, Библиотекарите. Наброяваме сто души, разпределени в различни точки по света с една-единствена задача: да събираме възможно повече информация. Тя може да е във вид на груби материали или на разузнаване и води до по-нататъшната намеса на Обществото в локалните или международните събития. Някои Библиотекари, като мен самия, наистина работят в библиотеки — продължи той и посочи към офиса. — През целия си живот съм работил в областта на библиотечното дело и ролята ми е, ако мога така да се изразя, традиционна. Грижа се копия от всички отпечатани книги, вестници, списания, научни публикации и дори памфлети и плакати, които се разпространяват чрез главните издателства и медии в Египет, да стигнат до колекцията ни. Тези, които не се разпространяват по обичайните канали, издирвам и придобивам. Има десетина Библиотекари с подобна роля — в Британската библиотека, в Библиотеката на Американския конгрес и други подобни институции по цял свят. Но болшинството от нашите Библиотекари се занимават с по-специализирана работа: събират информация за политическите и обществените дейности в региона си, но преди всичко търсят „великото и доброто“ в обществата си. Тези, които променят света. Всеки важен човек бива издирен, проследен, проучен. Събираме информация за миналото му и я съпоставяме, съставяме цялостна история, проучваме отношенията му с другите и така нататък.

Емили се опитваше да осмисли мащаба на организацията, която й описваше Атанасий. Ако казваше истината, значи Обществото на александрийските Библиотекари представляваше не просто мрежа от индивиди, пазещи несравним масив от информация и знание, а и една от най-големите и най-стари шпионски организации в историята. Мащабът на проекта изглеждаше невъобразимо огромен. Кръвното на Емили продължи да се вдига, както и пулсът й да се ускорява, но не можеше да устои: трябваше да разбере всички подробности.

— Как ви избират? Как ви подготвят за ролята ви?

— Процесът е много стар и всички ние старателно го следваме — отговори Атанасий. — Това ни дава възможност да набираме нови Библиотекари и да ги обучаваме напълно за ролите им, без те някога да разберат самоличността на Пазителя и другите на по-високо ниво. Потенциалните кандидати биват следени и проучвани поне пет години, за да се разбере характерът им, пригодността им и дали може да се разчита на тях. За целта Пазителят назначава Библиотекар, натоварен да опознае кандидата лично, макар и очевидно без да разкрива причините и връзките си. В идеалния случай двамата стават колеги, дори приятели, и ние имаме възможност да опознаем кандидата чрез неговия наставник. Когато дойде време кандидатът да разбере за съществуването на Обществото и ролята, която му се предлага, към него винаги се приближава друг Библиотекар, от друга страна. По този начин Библиотекарят, който е наблизо, този, който е опознал и проучил кандидата, винаги остава в тайна за самия кандидат. Ако разкрият на наставника си за поканата или за който и да било друг аспект от ролята си, разбираме, че на този кандидат не може да се повери информация като тази, с която разполагаме. В крайна сметка, ако всичко мине добре, новият кандидат официално е назначен от разстояние от Пазителя и заклет в Обществото. Получава инструкции, заклева се, разбира какви са задълженията му, а после Библиотекарят си отива. Двамата никога повече няма да се срещнат отново.

— Значи новият Библиотекар се присъединява към Обществото, от което познава само един член? И не узнава името на нито един от другите членове?

— Точно така — потвърди Атанасий. — Самоличността на Пазителя никога не се разкрива. Никой никога не бива да узнае кой е, както се изразявате вие, американците, „човекът най-отгоре“.

Сложността на системата засили общото чувство на загадъчност, което Емили изпитваше, но засили и усещането й за нещо зловещо. Изпита страхопочитание, примесено с интрига и очакване.

— Не мога дори да си представя — промълви най-после тя — какво е усещането. Да бъдеш доближен от група с такава история, с такива ресурси. За такава задача.

— Всъщност — отговори Атанасий — мисля, че можете.

Емили повдигна вежди.

— При това по-непосредствено, отколкото си мислите — продължи той.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид, че познавате поне един човек, преминал точно през такова тайно обучение, което ви описах.

Емили се поколеба.

— Кой?

Очите на Атанасий се впериха в нейните.

— Самата вие.