А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (18)

Глава 16

Вашингтон, окръг Колумбия — 11:45 ч. източно стандартно време

(10:45 ч. централно стандартно време)

Мич задъхано се мъчеше да си поеме въздух. Всяко движение на гръдния му кош засилваше болката, причинена от забитото острие.

— Какво имате предвид? Какъв заговор?

Освен ужасен, беше и искрено озадачен.

— Известен ни е заговорът на вицепрезидента — отговори Джейсън. Гласът му си остана спокоен и сигурен като юмрука, който държеше ножа в гърба на Форестър. — Както и за амбициите му.

Мич не можеше да се обърне да го види, затова се загледа в половинчатото му отражение в металния панел на таблото на асансьора.

— Не знам нищо за никакъв заговор!

— Не ме лъжи — възнегодува Джейсън и леко побутна ножа. — Не ти подхожда.

Очите на Мич се навлажниха от новата болка. Дишаше все по-трудно.

— Не… не лъжа.

— Също така знаем, че е изтекъл списък с имената на хората, замесени в заговора на вицепрезидента — продължи Джейсън, без да се трогва от възраженията на агонизиращия мъж. — Изтекъл е към група, която вероятно притежава власт да го осуети.

— Защо… защо ще искам да действам срещу вицепрезидента? — изхриптя Мич. — Той ми е шеф!

— Е, всъщност не е, нали така? Знаем къде са истинските ти политически връзки, господин Форестър.

Очите на Мич се разшириха при това обвинение. Джейсън се наведе напред и прошепна в ухото му:

— Наясно сме, че всъщност не работиш за вицепрезидента, каквото и да пише на баджа ти. Амбициите ти са да си проправиш път до съвсем друг кабинет. Кабинет с кръгли стени.

Мич не можеше да отговори. Бяха го разкрили. Сигурно презрението му към вицепрезидента е станало прекалено очевидно и са започнали да подозират истината как от три месеца работеше да си осигури място в президентския екип.

— По някакъв начин си узнал за намеренията на вицепрезидента — продължи Джейсън — и си направил така, че някои подробности да изтекат към опонентите му.

Мисълта на Мич препускаше, а тялото му се раздираше от болка. Беше упражнявал какви ли не отричания и измислици, в случай че някога го разкрият, но този мъж определено вече знаеше истината. Освен това държеше нож, забит в гърба му.

— Открих само имена — избърбори най-накрая той. — Не знам конкретни подробности за плановете му, само замесените.

Джейсън вдигна вежда.

— Кои имена?

— Гифърд, Дейлс, Марлейк…

Отново мъчително си пое въздух.

— И още няколко, но не споделих с никого. Съставях списък, който държах в компютъра си. Помислих, че един ден може да се получи страхотен мотивационен документ. Никой не го е виждал.

Джейсън съзнаваше, че последното изречение не отговаря на истината, макар Форестър навярно да беше искрен в твърдението си, че не го е показвал на никого. Не доброволно или съзнателно. За жалост противниците им разполагаха с начини да се доберат до информацията — Джейсън го знаеше прекалено добре.

Отново насочи вниманието си към мъжа пред себе си.

— Какво още има в този документ? Каква част от плана ти е известен?

— Какъв план? — извика Мич, колкото от болката, толкова и от искрено объркване. — Съвсем отскоро съставям модел: поддръжниците на президента умират един след друг, а поддръжниците на вицепрезидента стават все по-силни. Но не знам нищо за никакъв… за никакъв план.

Джейсън погледна към мътното отражение на очите на Мич върху стената на асансьора. Направи продължителна, замислена пауза, преди да проговори:

— Знаеш ли, господин Форестър, вярвам, че казваш истината. Наистина мисля, че не знаеш нищо повече.

Мич успя да въздъхне облекчено въпреки болката.

— Слава богу. Не съм… — потръпна от болка, но продължи — … не съм направил нищо друго, освен да служа на страната си.

На лицето на Джейсън се изписа странна полуусмивка.

— Вече не.

С плавно движение измъкна ножа от гърба на Мич Форестър и от раната веднага бликна почти черна кръв. Обърна Мич с лице към себе си, избърса кръвта от острието в сакото на жертвата си и натисна бутона за движение. Асансьорът отново се заизкачва.

Ужасен, Форестър се помъчи да стигне с ръце до гърба си. Лицето му побеля, когато ги върна обратно пред тялото, покрити със собствената му кръв.

— Нали… нали казахте, че ще ме оставите жив, ако… сътруднича.

Облегна се на стената, отмаля и се свлече на пода. Бързата кръвозагуба го накара да загуби съзнание.

Джейсън върна ножа в канията му. Асансьорът избръмча и вратите му се отвориха на празната площадка на четвъртия етаж. Джейсън погледна към окаяника пред себе си.

— Точно ти би трябвало да знаеш — каза той с доволна усмивка. — Във Вашингтон не можеш да имаш вяра на никого.

Излезе от кабинката. Зад гърба му вратите плавно се затвориха пред човек, който вече бе изпуснал последния си дъх.