А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (49)

Глава 47

Чикаго — 14:00 ч. централно стандартно време

(20:00 ч. по Гринуич)

Майкъл Торънс седеше на пейка в четириъгълника от зелена площ пред апартамента си, облечен в дебело кожено яке, което го предпазваше от хладния въздух на сивия есенен ден, когато телефонът му иззвъня. На екрана се изписа името на Емили редом до снимчица, която бе щракнал по време на един къмпинг преди две години, когато току-що се бе събудила с коса, която можеше да обича само един годеник. Сегашният му стаж в Чикаго означаваше, че прекарват много време разделени, и проблясването на умаления й образ на екрана направи разстоянието леко по-поносимо. Макар през последните двайсет и четири часа това разстояние да се бе увеличило значително.

— Емили — каза радостно той, притиснал телефона до ухото си, — очаквах да ми се обадиш много по-късно.

— Здравей, скъпи. Прекъсвам ли те?

— Не. Тъкмо обядвам на спокойствие.

Майкъл направи пауза. Знаеше, че следващите му думи ще ударят право в сантименталната струна на Емили.

— Честит Ден на благодарността, скъпа.

— Все още е Денят на благодарността — пошегува се тя, — точно както когато ти се обадих преди няколко часа.

В гласа й се усещаше топлина.

— Какво, един мъж не може ли да поздрави любимата си два пъти? Завръщането ти в прародината те превръща в минималистка, Ем. Скоро ще ми кажеш, че „Обичам те“, което очаквам да чуя високо и ясно в деня на сватбата ни, трябва да стигне за целия ни брачен живот.

— Мислех, че се подразбира — отговори Емили. — Имам предвид, и двамата сме заети. Нямаме време за губене с излишни повторения.

Засмя се в телефона и внезапно осъзна колко са далеч един от друг, кой ден е и какво означава това и с нова пламенност си пожела да не се бяха съгласявали Майкъл да остане в Америка.

— Честит Ден на благодарността и на теб, Майки. Съжалявам, че ме няма, но ще ти се реванширам.

— Да, ще се погрижа да ми се реваншираш — отвърна закачливо Майкъл.

— Но в момента — продължи Емили — има нещо, което можеш да направиш за мен.

— Очакваш да се оставя да ме командориш от другия край на света?

— Не те командоря — възрази тя и се престори на невинна. — Просто ти предлагам.

Той се засмя.

— Какво ти трябва?

През следващите няколко минути Емили го осведоми за събитията в Оксфорд. Майкъл слушаше изумен описанията на разрушени сгради, старинни църкви, думи, надраскани в дърво, и най-накрая за новия шедьовър на египетското правителство, шедьовър, събудил възхищението на историци и учени.

— Новата Александрийска библиотека? Емили, това е една от най-удивителните сгради, издигнати през последните трийсет години. Мечтата на всеки архитект.

— Вие, архитектите, мислите само в една посока! — отсече игриво Емили. От експлозиите, разрушенията, проникването на сцената на престъпление и останалите подробности, които толкова я въодушевяваха, вниманието на Майкъл бе привлечено от споменаването не на друго, а на архитектурата.

— Не се тревожи, Ем — отговори Майкъл. — Подобаващо съм впечатлен от детективската ти работа и гениалния ти ум. Но тази сграда… тя е самото архитектурно съвършенство.

— Не би ли искал да ти дам описание от първа ръка? — попита тя.

— Там ли ще ходиш? — попита Майкъл и внезапно осъзна, че Емили не просто е споменала за сградата, а планира втори етап на импровизираното си пътуване. — Ще заминаваш за Египет?

— Ако ми помогнеш да го уредя, да. Не мога да намеря такава улика и да не я проследя, нали така?

Въпросът беше риторичен, но в предложението на Емили ставаше въпрос за нещо повече от това да тръгне по следите на интересна академична улика. Вече беше наясно, че съществува опасност. Ако се приближеше до библиотеката, тази опасност най-вероятно щеше да се увеличи, като се имаше предвид какво е видяла сутринта.

Майкъл въздъхна продължително — признак на нервността, която Емили знаеше, че навярно новината го кара да изпитва. Но годеникът й бе наясно, че е решена, и Емили усещаше тревогата му още по-силно заради мълчанието, с което се възпираше да не я изрази.

— Стига да ми обещаеш, че ще внимаваш — изрече най-после Майкъл, — ще ти помогна по всеки начин, по който мога оттук.

— Обещавам. Съвсем сериозно възнамерявам да се прибера при теб. А сега, ще имаш ли нещо против да ми купиш билет? Така ще е по-лесно и по-бързо, отколкото да се опитвам аз през блекбърито.

— Разбира се — съгласи се Майкъл. — Всъщност добре ще ми дойде — ще ме разсее. Сайтовете за пазаруване през интернет май са единствените места в мрежата, които не отразяват скандалите. Откакто лайната се разхвърчаха днес следобед, не мога да спра да натискам бутона за обновяване на страницата на Си Ен Ен.

— Не знам за какво говориш.

— О, скъпа — пошегува се Майкъл, — наистина си била изцяло погълната от приключенията си, щом не си чула какво става тук. Направи си услуга: преди да се качиш на самолета, хвърли един поглед на новините. Цялата държава от тази страна на океана е готова да се взриви. Президентски скандал, терористи избиват хора от Вашингтон. Политически апокалипсис.

А после накратко и цветисто й описа каква е ситуацията във Вашингтон.

— Поне не съм единствената, заобиколена от интриги — обобщи Емили, когато той свърши. — Виждаш ли, днес помежду ни все пак е налице нещо общо.