А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (58)

Глава 56

11:00 ч.

Още докато слизаше по едно стълбище след друго и от време на време свиваше сред лавиците, за да не привлече с целеустремената си походка вниманието на малкото дежурни уредници и други служители, Емили почувства как увереността й нараства. Трите думи на снимките й представляваха план, който й казваше да се придвижи към тази част от сградата, която се намираше под пясъка, под надземното ниво. Там щеше да открие „светлината“, която се намираше под другите две думи в нишката — сигурна беше. Както всеки историк знаеше, светлината беше символ на истината в почти всички култури.

„Истината лежи под тези стени.“

С приближаването към най-долното ниво ускори крачка. То приличаше на всички други: групички бюра, компютри и маси на осветената от слънцето най-долна площадка, с много редици осветени лавици, които преминаваха в редовете зад горния етаж.

Емили отстъпи настрани от стълбището, приближи се към рафтовете и се запъти право към стената в задния край на редиците им. Тук всичко беше по-тъмно — само изкуствените вградени лампички осветяваха мрака под единайсет етажа съвременен дизайн.

Тя стигна до стената, варосана и чиста. Целостта на дългата едноцветна фасада беше нарушена само на две места от поредица портрети и постери и от три двойни дървени врати: по една във всеки от двата края и една в средата. Тя импулсивно се отправи към вратата отляво. Опита се да натисне дръжката. „Заключена.“

Миг по-късно беше до вратите в центъра. Изглеждаха същите като първите и също бяха здраво заключени. Сигурността на Емили обаче не изчезна. Въпреки двата неуспеха беше убедена, че е на вярната следа.

Приближи се към третата врата. Сърцето й препускаше лудо.

Знакът, който търсеше, я чакаше там.

В горния ъгъл на вратата, надраскан грубо в лака и дървото, се намираше символът, който бе запаметила до последната подробност, двете гръцки букви, заобиколени от пищната си рамка. Символът на библиотеката. Емили си позволи само един кратък миг за уверена усмивка, след което сложи ръка върху дръжката на третата двойка затворени врати.

Този път вратата се отвори.