А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (11)

Глава 9

Минесота — 9:45 ч. централно стандартно време

Емили се взираше в писмото в ръцете си. То се тресеше и тя осъзна, че се е разтреперила. Препрочете го за секунда, после го прочете за трети и четвърти път. И пак. Преди броени минути бе узнала, че Арно Холмстранд е убит, а сега държеше в ръцете си писмо, написано от същия този човек. Написано преди смъртта му. Когато е знаел, че ще умре.

„Нещо повече — помисли си Емили. — Знаел е, че ще го убият.“ Фактът променяше нещата, и то значително.

Арно Холмстранд е бил наясно какво му предстои и е писал на Емили Уес. Великан, пишещ на ратай в последните минути от живота си. Емили не можеше да проумее защо. Каквото и да е открил Холмстранд, защо замесваше и нея? Въпросът придобиваше още по-голяма важност поради пряката връзка между писмото и смъртта на автора му. Изглеждаше напълно възможно знанието, за което се споменаваше в писмото, да е причина за убийството на Холмстранд. Написал е предположението със собствената си ръка. Следователно съществуваше вероятност, след като получи писмото, животът й също да е в опасност. Стомахът й се преобърна при мисълта, при осъзнаването каква опасност държи в ръцете си.

Обърна писмото и погледът й бързо се плъзна към телефонния номер, написан с четливи цифри в средата на страницата. В писмото се казваше, че трябва да набере номера, без да се споменава кой може да вдигне. Докато очите й се плъзгаха по цифрите, тялото й се скова. Тя се втренчи, стъписана и объркана, в десетте цифри, написани с кафяво мастило на бюрото на покойника.

Познаваше номера. Познаваше го добре.

Обикновено го набираше през една от групите с контакти на телефона си, но разпозна цифрите. Невъзможно е да не ги познае.

Емили вдигна стационарния телефон в офиса си и бавно набра цифрите от листа една след друга. „Може би греша — помисли си, но знаеше, че не греши. — Просто съм объркана. Мислите ми са разбъркани след шока от новината.“ Все пак беше наясно, че това е лъжа.

Докато телефонът звънеше, дишането й се учести. Дълбоко в себе си разбираше, че в момента, в който се свърже, сутрешните събития ще придобият съвсем друг вид.

След миг моментът настъпи. Линията се свърза и познатото поемане на дъх от другия край беше като предшественик на поздрав от глас, който вече знаеше кой се обажда.

— Ем!

Британският акцент в гласа на Майкъл Торънс не можеше да се сбърка с никой друг. С въодушевление, голямо колкото нейното объркване, годеникът на Емили Уес поздрави любовта на живота си.