А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (4)

Глава 2

Вашингтон, окръг Колумбия — 09:06 ч. източно стандартно време

Пред съвещателната зала с надпис „26Н“ Д. Бъртън Гифърд подаде коженото си куфарче на един разсилен и го погледна, за да му подскаже, че иска да остане сам след закриването на сутрешната среща. Застанал настрана, докато другите мъже излизаха от залата и тръгваха по коридора, той пренебрегна многобройните надписи „Пушенето забранено“, извади от кутия в джоба на гърдите си цигара „Пал Мал“ без филтър и я запали. Работеше в комитета на съветниците на президента по въпросите на външната политика от две години, още от самото начало на мандата му. Беше предан поддръжник на работата му в Близкия изток, макар че човекът, застанал начело на държавното кормило, не споделяше желанието му за повече агресивност и умело подпомагане на работата по възстановяване на региона след войната. Беше се превърнал в един от най-влиятелните съветници на главнокомандващия. Оформяше облика на политиката и се грижеше президентът винаги да различава кой му е приятел и кой — враг. В миналото Гифърд бе работил в сферата на бизнеса, а бизнесът е свят, изграден от мрежи. Приятно му бе да си мисли, че президентът е свързан или несвързан със света благодарение на неговата мъдрост и влияние. И не грешеше напълно. Той бе човекът с връзките, а президентът — гласът на морала, който просто избираше правилните връзки.

В сенките един човек на име Кол стоеше неподвижен. На невидимото му лице бе изписано презрение към дебелия арогантен брокер на сила, който отговаряше на всички стереотипи за тлъстия котарак — влиятелен мъж с властен характер. С доста поналято тяло и пращяща арогантност, Гифърд не забелязваше нищо, което не смяташе за важно за собствените си схеми.

Днес щеше да си плати за тази слабост.

В празния коридор Гифърд дръпна продължително от цигарата и остави полуизпушения фас да стърчи между устните му, докато приглаждаше сакото си с длани. Кол се възползва от това разсейване и от уязвимото положение на тялото му и избра този миг да излезе от кабинета от другата страна на коридора. С едно-единствено плавно движение сграбчи дебелака за китките и го изтика обратно в съвещателната зала.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Гифърд, заварен неподготвен; цигарата падна от устата му.

— Кротувай, и всичко ще мине по-лесно — изръмжа Кол. Държеше Гифърд неподвижен с лявата си ръка, а с дясната затвори вратата зад него. — А сега сядай.

Бутна го на един от наскоро освободените кожени столове около дългата съвещателна маса.

Гифърд остана възмутен. Този неприятен тип не само го бе сграбчил, а и му бе извил китките. Прибра ръце пред гърдите си и сърдито започна да ги разтрива, за да облекчи болката. Вече бе подхванал възмутена реч, когато обърна стола си към нападателя.

— Държа да ви кажа, млади човече, че не съм от тези, които стоят кротко и приемат подобно…

Млъкна по средата на изречението, когато столът му промени положението си докрай и погледът му се спря върху ръцете на Кол. Спокойно завъртайки заглушителя още няколко пъти, за да го прикрепи към глок 32, калибър 357, Кол отговори, без дори да поглежда към него:

— Знам точно кой сте, господин Гифърд. Затова съм тук.

Гневът на Гифърд бе изместен от безпомощен ужас. Не можеше да откъсне взор от пистолета.

— Какво… какво искате?

— Този момент — отговори Кол, фиксира с щракване заглушителя в крайна позиция и свали предпазителя на пистолета. — Това, което искам, е този момент.

— Не разбирам — изрече Гифърд и инстинктивно се дръпна назад на стола си, сякаш се надяваше да намери там убежище от заплахата пред него. — Какво искате от мен?

— Точно там е въпросът — отговори Гифърд. — Не искам нищо. Това не е нито разпит, нито отвличане.

— Тогава какво е?

Кол най-накрая впери поглед право в разширените от ужас очи на Д. Бъртън Гифърд.

— Това е краят.

— Не… не разбирам.

— Не — отвърна Кол. — Предполагам, че не разбирате.

Всеки по-нататъшен опит за разговор бе прекратен от трите куршума, които Кол изстреля в сърцето на Гифърд. Дясното му рамо удобно пое познатия откат на малкия пистолет, а в дългото помещение се разнесе само едва доловимо ехо от тихото бръмчене, приглушено от заглушителя.

Гифърд зяпна невярващо, когато зърна лекото облаче дим, вдигащо се от дулото, току-що изстреляло куршум в горната част на тялото му. Докато кръвта бликаше от неговото сърце и се изливаше от раните в гърдите и гърба му, той се свлече на стола.

Кол гледаше как човекът пред него поема последния си дъх и тялото му се накланя напред, към мрака.