А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (37)

Глава 35

14:45 ч. по Гринуич

Оказа се обаче, че е по-лесно да говорят за този оглед, отколкото да го направят.

— Отцепена е с лента — възрази Кайл веднага след изявлението на Емили — и навсякъде наоколо гъмжи от полицаи. Не виждам как ще успеем да влезем.

Насред тяхното объркване и колебание Уекслър се изправи от креслото си.

— Моето момче, да искаш, значи да можеш.

От устата на Питър Уекслър тези думи звучаха като твърдо намерение. Не бяха необходими повече дискусии. Той знаеше какво иска и възнамеряваше да го направи, каквито и препятствия да се изпречеха на пътя му. От лицето му се излъчваше увереност, която подсказваше, че по-младите учени могат да научат едно-две неща от него.

Те го последваха и станаха, а Уекслър грабна чадър и плоска шапка. Ясносиньото небе, в което не плуваше нито едно облаче, нямаше значение за обичайното облекло, с което излизаше.

Емили се усмихна — ентусиазмът на професора беше заразителен. Пъхна бележките на Арно в чантата си и тръгна след Кайл към вратата, надолу по стълбите и в сърцето на Града на кулите на сънищата.