А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (83)

Глава 81

18:35 ч.

Джейсън се обърна към партньора си. Изражението му бе сериозно, в гърдите му вече се надигаше очакване. Разговорът му със Секретаря беше кратък и по същество.

— Целта ни се промени — съобщи той на другия Приятел. — Трябва да елиминираме Уес при първия удобен случай, след като изтръгнем информацията, с която разполага.

Партньорът му вдигна вежди, но не отговори. Бяха посветили много време и енергия на проследяването й и тя сякаш все още следваше нишките, оставени от Пазителя. Заповедта да я убият на този етап беше изненадващ обрат. Знаеше, че във Вашингтон много неща са заложени на карта, но Уес може би щеше да ги отведе до нещо значително по-важно — до самата библиотека.

— Ще я спрем следващия път когато остане сама — продължи Джейсън. — Заповедта е да я подложим на кратък разпит, за да разберем дали знае нещо друго освен това, което вече успяхме да разберем. Ще й вземеш мобилния телефон и всичко друго, което носи в дрехите си. Трябва да сме абсолютно сигурни, че списъкът не е стигнал по-далеч от телефона й. Получим ли всичко, ще довършим задачата.

— Можем да я заловим сега — отговори партньорът му. В момента следваха Уес надолу по стръмен склон към пристанището. Очевидно беше решила, че Топкапъ не е дворецът, който търси, и се беше запътила към Долмабахче. Съветът бе претърсвал и двата палата от подземието до тавана безчет пъти през безброй години. Допреди минути планът на Приятелите беше да се качат след Емили Уес на корабчето и да продължат да я следят, докато претърсва Долмабахче. Но щом намеренията им се бяха променили, спокойно можеха да елиминират мишената незабавно. — Можем да изчакаме да пресече следващия голям път и да я спрем.

— Не — заяви Джейсън. — Секретарят настоява всичко да стане възможно по-тихо, без свидетели и на уединено място, където няма да открият тялото веднага. Нямаме нужда от полицейски разследвания — само ще затруднят предстоящото.

Партньорът му кимна. Значи щеше да стане точно така. Емили Уес щеше да умре сама, на уединено място, след като й изтръгнеха информацията, която навярно притежаваше. Той погледна към Джейсън и забеляза искрата в очите му — много по-напрегната от тази, която би се разгоряла само заради екзекутирането на човек, който имаше възможност да ги издаде. Налице беше още нещо. В очите на Джейсън се четеше… очакване. Това наблюдение изпълни с очакване и него. В светлината на новите им нареждания и обаждането на Секретаря отпреди минута той реши, че погледът на Джейсън може да означава само едно.

Секретарят е открил библиотеката.