А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (14)

Глава 12

Емили стискаше листа толкова силно, че едва не го скъса.

Извади втория лист веднага щом излезе от факса. Съзнанието й се заблъска над странната поредица от думи и символи, които съдържаше. Един-единствен ред с текст беше последван от странен непознат кръст. Под него имаше написани три фрази, сякаш несвързани помежду си.

Две за Оксфорд и една след това

университетска църква,

най-старата от всички тях

да се молиш между две кралици

Петнайсет, ако е до сутринта

Емили се взираше в загадъчния лист, напълно озадачена. Приличаше досущ на списък с… улики.

Безмълвното объркване, предизвикано от необикновената страница, беше нарушено, когато чу стъпките на Уелш. Забелязал напрегнатия й поглед, докато страниците излизаха от факса, той бе решил да види какво е обсебило дотолкова вниманието й. Когато го чу, че се приближава, Емили притисна листовете до гърдите си.

— Е, каква е тази внезапна промяна у теб? — попита той. — Какво получи? Всичко наред ли е?

— Няма нищо — отговори Емили. — Не знам.

Поне последното отговаряше на истината. Емили усещаше как пулсът й продължава да се ускорява и внезапно се почувства неловко в присъствието на колегите си. Трябваше ли очите им да видят това? Без да е наясно защо, изпита желание да остане сама.

— Извинете, трябва да тръгвам.

Без да ги погледне в очите или да изчака отговор, Емили сгъна листовете, които държеше, и излезе от кабинета. Вратата се затръшна след нея.