А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (31)

Глава 29

13:50 ч. по Гринуич

Един час след като потегли от „Хийтроу“, ягуарът на Питър Уекслър мина по павиран площад и влезе в частен паркинг на колежа „Ориел“, близо до центъра на Оксфорд. Втората част от пътуването им бе минала по-тихо от първата, докато Уекслър и Емили осмисляха информацията, подадена им от Кайл с такъв ентусиазъм. В основата си легендата за Обществото не се различаваше от която и да било друга теория за конспирацията, но имаше нещо плашещо във връзката на имена и научни степени със загадъчните подмятания в писмата на Холмстранд — нещо, което придавате на догадките на Кайл убедителност, която никой учен не би пренебрегнал с лека ръка. Това бе достатъчно да възбуди и бездруго нарасналото им любопитство.

Плътният въздух на Оксфорд, натежал от влагата на Айзис и Черуел — двете реки, които се сливаха в града — се задържа в ноздрите на Емили и охлади кожата й, когато излезе от колата. Дори след всичко случило се, което я доведе тук, и въпреки странния ход на разговора през последните шейсет минути, беше хубаво, че се връща. По цял свят нямаше второ място като Оксфорд.

Докато раздвижваха схванатите си мускули, тя се обърна към Уекслър:

— Трябва да се обадя на Майкъл. Вкъщи е рано сутринта, но той ще иска да знае, че съм пристигнала без проблеми.

— Можеш да използваш апарата на горния етаж — отговори Уекслър и махна с ръка към прозореца на кабинета си.

Емили обаче извади от чантата си блекбърито и го потупа вместо отговор.

— Мисля, че би трябвало да работи тук. Увериха ме, че една прекрасна джаджа на име мобилен телефон най-накрая е стигнала до бреговете на Великобритания.

Вдигна пръст към малкия бутон, за да включи устройството. Приятно й бе, че има възможност да си го върне, макар и леко, на предишните шеги на Уекслър.

По-възрастният професор само изсумтя в отговор и на лицето му се изписа доволна усмивка, докато влизаше през старинната порта на сградата.

— Когато свършите, елате при нас — покани я Кайл, докато Емили чакаше телефонът да намери интернет връзка и да се свърже. — Искам да поговорим малко за третата страница — и й протегна факсовото копие на списъка на Арно, страницата, която изглеждаше като сбирка от улики.

— Добре. Идвам веднага.

Кайл Еймъри прибра страниците, взе чантата на Емили и влезе след Питър Уекслър във великолепната сграда точно когато телефонът на Емили се включи. Тя натисна първия номер за бързо набиране и след няколко мига чу познатия глас. Майкъл я поздрави бодро и двамата размениха няколко обикновени думи за полета и пристигането на Емили.

— Майкъл — каза най-накрая тя, — цялата тази ситуация си беше странна още от самото начало. Но няма да повярваш какво става сега.