А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (32)

Глава 30

13:55 ч. по Гринуич

През две улици от тях двама мъже облякоха елегантни костюми и закачиха на реверите си фалшиви баджове. Фалшивите значки на коланите им приличаха досущ на истински и ако някой заподозреше нещо и провереше номерата им, щеше да ги намери въведени във всички необходими база данни на Националната сигурност и Интерпол. Техническият им екип, който работеше от невероятно развит, почти футуристичен набор от компютърни терминали в един безличен склад в Лондон, беше готов и наблюдаваше телефоните и радиокомуникациите. Ако някой се усъмнеше в прикритието на двамата мъже и се опиташе да се обади в съответните служби, за да удостовери самоличността им, обаждането щеше да бъде гладко засечено и прехвърлено към глас, който щеше да потвърди положението им, мястото им и правото да бъдат тук.

Но почти със сигурност нямаше да се стигне дотам. Джейсън и партньорът му бяха експерти в ролите си, а местопрестъплението, което искаха да огледат, гъмжеше от чиновници. Изглеждаха съвсем като чиновници; едва ли някой изобщо щеше да им обърне внимание.

Двамата оправиха палтата си, напомниха си наум, че отсега нататък трябва да говорят само с британски акцент, и свиха зад ъгъла. Руините пред тях бяха впечатляващи, опустошението — огромно. Но вниманието им беше съсредоточено върху целта и никое предизвикателство нямаше да ги разколебае.

Тайната на Пазителя беше тук. Нямаше да си тръгнат, преди да се доберат до нея.