А. М. Дийн
Изчезналата библиотека (65)

Глава 63

Вашингтон, окръг Колумбия — 05:15 ч. източно стандартно време

(12:15 ч. в Александрия)

Директорът на Тайните служби Брад Уайтли стоеше в кабинета на вицепрезидента. Вратата беше заключена, а завесите — спуснати. Уайтли вече бе наредил на хората си да изключат устройствата, записващи разговорите в кабинета, и да се погрижат никой да не ги прекъсва. За някои дискусии бе необходимо съсредоточаване, без отвличане на вниманието или наострени уши.

— Не е за вярване, директор Уайтли — каза вицепрезидентът Хайнс. — Наистина ли ще се случи за два дни?

— Да, господин вицепрезидент — отговори Уайтли. — Секретарят по отбраната и неговите висши военни командири са единодушни, че въпросът е свързан с националната сигурност и незабавно трябва да се реши. Президентът ще бъде отстранен от длъжност според постулатите на военния закон, въпреки декларациите за невинност, които не е спрял да прави пред пресата от избухването на скандала насам. Говорим за човек, довел в родината ни чуждестранен враг. Ако не бяха незаконните му дейности, нямаше да си имаме работа с терористи и убийци, нарочили политически фигури в столицата.

— Сигурен ли сте, че има връзка?

— Да, сър. Доказателствата са неоспорими. Военните успяха да свържат убийствата пряко с територията на Афганистан чрез муниции, които могат да бъдат проследени, а материалите, които излязоха на бял свят по повод действията на президента Трейтъм в Саудитска Арабия, не оставят място за съмнение. Със сигурност сте ги видели.

— Разбира се — потвърди Хайнс. Екипът му го държеше в течение на почти постоянния поток документи още от първото изтичане на историята в пресата. Той хвърли озадачен поглед към шефа на Тайните служби. — Каква е процедурата за подобни случаи? — попита той. — Има ли указания за арестуване на президента от военните?

— Не и в качеството му на такъв — отговори Уайтли. — Но генералите са убедени, че обичайният военен закон и съдържанието на Закона за патриотизма са достатъчно основание за ареста, задържането и предявяването на обвинение на всеки индивид, в това число и действащ президент. След като го арестуваме на това основание, привилегиите му автоматично се прекратяват.

— И тогава?

— И тогава идва ред на конституционната верига на наследяването.

Хайнс оцени сериозността на безобидната наглед фраза. В случай на неспособност на президента да изпълнява задълженията си, конституционната верига на наследяването прехвърляше отговорността на вицепрезидента; а ако тази неспособност се окажеше дългосрочна, ще му се прехвърли самият президентски пост.

— Трябва да знаете, господин вицепрезидент — продължи Уайтли, — че секретарят по отбраната Дейвис ви направи цялостно проучване. Във въздуха витаят предателство и измяна и той — ние — сме твърдо решени да не допуснем това да повлияе на системата ни на управление сега, след всичко, което предизвика президентът. Трябва да сте наясно, че в момента всяка частица от политическия ви живот се разглежда под микроскоп.

Думите накараха Хайнс да се поизправи леко.

— Радвам се да го чуя — отговори той с тон на сериозен, отговорен политик. — Нямам какво да крия.

— Да, сър. До момента разследванията ни показват именно това.

— А главните ми съветници и спонсори по международните въпроси са Уестърбърг, Алхаузер и Крефт. Ако сте ги проучили, ви е известно, че са прочути с абсолютната прозрачност на международните си сделки. Фондация „Уестърбърг“ дори е…

— Точно така — прекъсна го Уайтли, — лобирала е за отговорност и прозрачност на сделките, свързани с възстановяването. Проучихме историята й. Официално са се противопоставяли на същите тези безскрупулни машинации, които докараха беда на президента Трейтъм.

Вицепрезидентът Хайнс кимна, убеден в положението на поддръжниците си. Не се съмняваше, че ще излязат чисти от всяко проучване.

— И така — продължи Уайтли, — освен ако не криете някакви тайни, които тепърва ще излязат на бял свят… — провлече многозначително той.

— Не крия — заяви твърдо Хайнс и си помисли: „Не и такива, за които ти ще разбереш някога“.

— Тогава започнете да се подготвяте, господин вицепрезидент — отговори шефът на Тайните служби. — Съмнявам се, че в края на уикенда „вице“ все още ще е част от титлата ви.