Кауи Харт Хемингс
Потомците (28)

28

Прибираме се в хотела с празни ръце. Обаждам се в болницата, откъдето ме уверяват, че Джоуни е добре. Отначало съм щастлив, но после се сещам, че за тях „добре“ означава, че все още диша. Че не е мъртва. Поръчваме храна на румсървиса и гледаме някакъв филм за Втората световна война, който се оказва прекалено кървав. Навсякъде се въргалят обезобразени трупове.

— Режисьорът ни показва истинското състояние на нещата — обяснява в отговор на оплакванията ми Алекс. — Четох го някъде. Човекът е твърд противник на насилието.

Всички сме се събрали на леглото. Аз и момичетата лежим по корем, а Сид е отзад, опрял гръб в горната табла.

— Питам се какво ли прави приятелят на мама в момента — казва Алекс.

— Сигурно гледа порно — подхвърля Скоти.

Сид се хили. Скоти гледа невинно и в същото време дяволито.

— Защо казваш това? — поглеждам я аз. — Правиш се на интересна ли?

— Бащата на Рейна гледа порно — отговаря тя.

— Знаеш ли какво е порно? — пита Алекс.

— Предаване, в което показват головете на футболни мачове.

Поглеждам въпросително Алекс. Дали да просветя дъщеря си, или да я оставя с погрешните й представи?

— Порното е филм, в който красиви жени правят секс с грозни мъже — обяснява Алекс.

Не виждам лицето на Скоти, защото е навела глава.

— Скоти?

— Знам — казва тя. — Просто се пошегувах.

— Няма нищо лошо и да не знаеш — обажда се Сид.

— Знам го! — държи на своето тя и се обръща да ме погледне. — Знам какво представляват, но си мислех, че ги наричат другояче. Рейна им вика „филми за мастурбиране“. Пуска ги, когато техните ги няма. Веднъж поканила и момчета, за да провери дали се подуват долу. Едно от тях се подуло.

— Тая Рейна е голяма мръсница — възмущава се Сид. — Започва да ми се гади от нея.

— Ти беше ли там? — питам Скоти. — Гледала ли си такива филми?

— Не — отрича дъщеря ми.

Алекс рита Сид в ребрата и се извръща към сестра си.

— Рейна е пълен боклук, Скоти. Вече те предупредих да се държиш далеч от нея. Нима искаш да станеш като мен?

— Да — отвръща Скоти.

— Имам предвид по-рано, когато крещях на мама.

— Не — клати глава Скоти.

— Рейна много скоро ще започне да се друса и ще се превърне в парцал. Тя е тъпа кифла! Повтори го!

— Тъпа кифла — казва Скоти, скача от леглото и започва да тича из стаята. — Кифла, кифла, кифла!

— Боже мили! — възкликва Сид. — Какво е това? Някакъв нов вид комбинирано възпитание?

— Може би — свива рамене Алекс. — Ще видим.

— Нищо не разбирам — казвам аз. — Изобщо не знам какво да правя. Тези неща й се случват постоянно.

— Ще преминат — успокоява ме Алекс.

— Дали? Я се вижте как разговаряте помежду си, при това в мое присъствие! За вас май няма никакви авторитети.

Децата зяпат телевизия и мълчат. Казвам им да изчезват, защото искам да си лягам.

Наближава полунощ, но изобщо не ми се спи. Ставам и се насочвам към банята. Виждам, че вратата й е открехната, а вътре свети. Изведнъж ме обзема страх, че ще хвана Алекс да върши нещо гадно — например да смърка линийки от капака на чинията. За миг изпитвам колебание, но после тръгвам на пръсти натам и предпазливо надничам. Скоти се е качила на шкафчето пред огледалото, стъпила от двете страни на мивката. В следващия момент изнася напред едното си рамо и остава в тази поза за няколко секунди, после я сменя. Играе си на модел. Готвя се да й кажа да се връща в леглото, но тя притиска гърдите си отстрани, за да образува вдлъбнатинка помежду им. Замръзвам на място, защото не искам да разбере, че я наблюдавам. Тя се оглежда известно време, после свежда очи към тялото си. Сякаш да се увери, че огледалото не лъже. След това започва някакъв диалог със себе си:

— Защо не я спря? Не знаех как. Не си обърнал внимание, копеле! Я ела тук!

Притиска се в огледалото и започва да го целува. С отворена уста и изваден език.

— О, бебчо! — чувам аз. — Извади го и го пъхни в багажника ми. Но си сложи презерватива, бебчо. Онзи, лъскавия…

Боже господи! Отстъпвам на пръсти, облягам се на стената и правя няколко дълбоки вдишвания и издишвания. След това ме обзема паниката. Може би Скоти имитира сестра си и Сид. Тръгвам към хола с намерението да проверя дали Сид спи на сгъваемото легло. Завивката е издута, но не съм сигурен дали под нея е Сид или само няколко възглавници. Насочвам се натам с разтуптяно сърце. Главата му се показва изпод завивката и той гледа право в мен.

— Здрасти.

Чувствам се глупаво, запъхтян и надвесен над леглото. Луната осветява част от гърдите ми.

— Здрасти — отвръщам.

— Проверяваш ли ме?

— Не мога да спя. А Скоти е в банята.

Млъквам.

— И какво? — надига се той.

— Прави театър. — Не знам как да го кажа по друг начин. То не е за казване. — Целува огледалото.

— О, и аз вършех подобни глупости като хлапе. Пък и още ги върша.

Чувствам се напълно буден — нещо, което винаги ме е нервирало посред нощ. Без сън съм абсолютно безполезен. Но не мога да се стегна и да се върна в спалнята. Сядам до краката му, на ръба на леглото.

— Тревожа се за дъщерите си. Имам чувството, че нещо в тях не е наред.

Сид разтърква очи.

— О, забрави — усещам се аз. — Извинявай, че те събудих.

— Когато жена ти умре, ще стане още по-зле — обявява той и придърпва завивката към брадичката си.

— Какво мисли Алекс? Споделя ли нещо с теб?

— Не.

— Как така не? Тя твърди, че разговаря с теб.

— Не. Избягваме личните въпроси. Говорим си само… Всъщност не знам. Вероятно се справяме с личните си проблеми, като не говорим за тях.

— Имаш ли още малко трева? Не мога да заспя, а имам нужда от сън.

Той повдига възглавницата си и измъква един джойнт.

— С него ли спиш? — учудвам се аз.

Той не ми обръща внимание. Пали, вдига колене към брадичката си и ми подава цигарата.

Гледам я, без да помръдвам. Джоуни си падаше по тревата, но аз не.

— Всъщност не я искам — мърморя.

— Можеш да я изпушиш навън, на терасата.

— Не, наистина не я искам. — Имам усещането, че се опитвам да впечатля този кретен, и ми става кофти.

Сид оставя цигарата върху някакво списание на масичката.

— И аз не я искам. Но ти благодаря, че ми позволяваш да пуша. Това помага.

— Сигурно. Всъщност няма значение. Безсилен съм да се оправям с всичките глупости, които вършат хлапетата на вашата възраст. Но забелязах, че те прави унил. Имам предвид тревата…

Пръстите му барабанят по завивката. Оглеждам се. На леглото лежи дистанционно. Вземам го и натискам някакви копчета.

— Как би постъпил на мое място? — питам. — Как би се оправял с дъщерите ми? Какво щеше да е отношението ти към мъжа, когото търсим?

— Обръщал ли си внимание на начина, по който се изопачава пушенето във филмите? — казва той. — Няма актьор, който да не преиграва. Непременно маха нещо от езика си и прави опит да говори, докато поема дима. Толкова е куцо!

Показва нагледно как става това и аз наистина виждам за какво говори. Едва след това отговаря на въпроса ми:

— Най-напред ще му сритам задника! Прас! — имитира десен прав, а след това вдига коляно да покаже как точно ще му види сметката. — А за дъщерите ти не знам. Може би ще ги заведа на пътешествие. Или ще им купя разни лъскави боклуци. С твоите пари можеш да им купиш всякакви боклуци. Алекс ми каза за пачките, които скоро ще получиш.

Гледам го и се питам дали пък не се е лепнал за нея заради парите.

— Искаш ли част от тях? — питам. — От пачките?

— Естествено — отвръща той.

— Ако още тази нощ ти дам пари, много пари, ще си тръгнеш ли?

— Не. Защо да си тръгвам?

— За да ми направиш услуга, Сид. Ще си тръгнеш ли, ако ти дам пари?

— О, разбирам — казва той. — Значи такава била работата. Искаш да се махна, а?

Косата отстрани на черепа му стърчи.

— Не, мисля, че не.

— Не знам как бих се оправил с дъщерите ти. Може би щях да ги разменя срещу синове.

— В такъв случай има опасност да попадна на някой като теб.

— Не съм толкова лош — уверява ме той. — Умен съм.

— Много си далеч от умните, приятелю.

— Грешиш, адвокате — клати глава той. — Наистина съм умен и мога да се грижа за себе си. Играя страхотно тенис и съм отличен наблюдател на живота. Освен това готвя добре и винаги имам трева.

— Значи родителите ти имат повод да се гордеят с теб.

— Възможно е — отвръща той и забива очи в коленете си.

Питам се дали не го обидих.

— Те знаят ли къде си?

— Кой, родителите ми?

— Да, Сид. Родителите ти.

— В момента майка ми е малко заета и със сигурност не иска да й се мотая из краката.

— С какво се занимава?

— Рецепционистка е в Пансиона за домашни любимци.

— Знам го. И нашата котка ходи там. Значи сезонът е натоварен за тях?

— Не — клати глава Сид. — Заета е да си организира живота и да подреди нещата на баща ми, който умря преди няколко месеца.

Отначало решавам, че се майтапи. Нещо от сорта на тъпата шега с малоумния брат. Но после виждам, че е сериозен. Държи се така, както се държа аз, когато хората говорят за Джоуни — усмихва се и се прави, че изобщо не му пука. Иска да ме накара да се отпусна, но през цялото време търси начин да смени темата. Решавам, че е време да му помогна.

— Лека нощ, Сид — казвам. — Оставям те да почиваш. Ще се видим утре сутринта.

— Добре си побъбрихме, шефе — казва той и се отпуска на възглавницата. — До утре.