Уолт Бекер
Липсващата връзка (9)

Дорн

Джак се бе надявал, че никога повече няма да чуе южноафриканския акцент на Бенджамин Дорн. Нямаше представа, че Саманта още се среща с него, но би трябвало да го подозира. Разкопките на Саманта винаги бяха спонсорирани и тази скъпа експедиция не можеше да е изключение.

Джак бе научил за Дорн от популярното научно списание „Земя“ три години след като се бяха разделили със Саманта. Имаше снимка на Дорн, прегърнал Саманта през рамо, застанали пред разкопки в Югоизточен Китай. Спомни си убождането от ревност, което бе почувствал, когато прочете за деловите им взаимоотношения, които скоро се превърнали в любов. Ревността му го беше изненадала, като се има предвид колко мъка и яд все още свързваше именно с нея. Но Джак не можеше да не се чувства несигурен по отношение на новата й любов. Дорн беше интелигентен и богат.

Чак след няколко месеца Джак с радост бе разкрил калта под полираната външност на този мъж. Един познат журналист написа статия в „Нюзуик“ за трупаните от Саддам Хюсейн оръжия, които дадоха повод за войната в Персийския залив. И там в справка по същия повод имаше кратки сведения за хората, натрупали богатства от продажбите на тези оръжия на достатъчно високи цени.

Дорн бе един от тях. След това Джак бе потърсил сведения за него чрез „Нексис“. Дорн бе натрупал богатство в международната търговия с оръжия. Той беше хитър бизнесмен, който переше парите от продажбата на оръжия чрез закупуването на по-легитимни и социално приемливи фирми. Притежаваше огромен минен конгломерат в Африка и дори фармацевтичната корпорация „Хеликс“, третата по големина биотехнологична компания в Съединените щати.

Дорн бе финансирал две от експедициите на Саманта. Джак знаеше, че Дорн счита това като крачка към легитимност и страхотен начин за прекарване на времето. Тогава кой би могъл да го съди за това, че се е превърнал в сладкото татенце за една блестяща жена-учен като Саманта? Дорн търсеше престижа на новите научни открития, за да попадне в обществени кръгове, където иначе не биха го приели. Джак разбираше, че в това отношение те с Дорн имат нещо общо. И двамата бяха парии в света на науката.

Може би заради тъмното му минало като търговец на оръжие или неговата арогантност, но Джак ненавиждаше този човек. Фактът, че Дорн любеше жената, за която някога бе имал намерение да се ожени, само увеличаваше тази омраза.

— Радвам се, че си тук — каза Дорн. — Аз самият току-що се върнах. — Той се обърна към Саманта: — Чух страхотната новина за резултатите от изследванията.

Джак остана мълчалив.

— Бен финансира експедицията — обясни Саманта. — Той помогна много в уреждането на въпросите с правителството на Мали.

Джак се насили да се усмихне.

— Може ли да поговорим по някои въпроси в лабораторията?

— Разбира се — отвърна тя. — Ще ни извиниш ли за малко?

— Естествено — каза Дорн.

„Усмивката му е зла“ — помисли си Джак.

Джак и Саманта минаха ядосани през лагера, мимоходом забелязвайки някакъв спор между група догони. Работниците изглеждаха също така неспокойни като Джак. Той стискаше зъби, докато влязоха през разтворените брезенти на входа на палатката.

— Не мога да си представя, че ти не ми каза кой финансира всичко това — избухна Джак. — Този човек е контрабандист на оръжие.

— Търговец. И в това няма нищо незаконно — отговори тя. — Освен това той от години не се занимава с такъв бизнес. И ти го знаеш.

— Ти си продажница, Саманта. Винаги си била.

Думите му я нараниха. Защото в тях имаше известна доза истина и тя го знаеше.

— Да не би да искаш да кажеш, че не желаеш да участваш?

— Казвам, че или той ще си иде, или аз.

Джак се втренчи в Саманта, докато в палатката неочаквано влезе Дорн.

— Нищо, нищо. Ако искате да си ида за известно време, ще го сторя — каза Дорн, давайки ясно да се разбере, че е чул разговора им. — Така или иначе имам някои недовършени работи в Кейптаун. Мога да се върна след седмица и да се обадя.

— Не приемам такива работи. Това е пълна лудост — каза Саманта.

„И двамата се борим за първенство — помисли си Джак. — И за Саманта.“

— Джак, ако мога… — Дорн се настани на един стол до походната маса. — Аз съм запален почитател на твоята работа. Всъщност се радвам, че Саманта те повика да участваш в тази експедиция.

Саманта като че ли се готвеше да каже нещо, но Дорн заговори отново:

— Беше съвместно решение. Смятахме, че ще е за доброто на цялата работа. Важното е, че ти си тук. Че си участник в най-великото откритие в природата, което някога е преживявал светът.

Разумът заговори в Джак, но не достатъчно, за да го отърве от омразата. И въпреки това разбра, че не може да си тръгне, даже и ако това значеше да си има работа със Саманта, с нейния любовник и обърканите чувства, които го бяха обхванали сега.

— Не съм сигурен, че искам да бъда участник в каквото и да било, финансирано с твоите пари.

Обидата ужили Дорн. Джак беше сигурен в това. Но преди Дорн да успее да отговори, в палатката нахлу Рикардо. Ясно беше, че е тичал и още по-ясно бе, че е почти паникьосан.

— Джак! Ела бързо! — каза той. — Догоните!