Уолт Бекер
Липсващата връзка (25)

Високопланинското плато

Един час по-късно конвоят от камиони и джипове беше оставил Тринидад далеч зад себе си. Товаренето мина спокойно. Дванадесетте човека от ескорта работеха бързо и професионално.

Вероника и един друг по-светлокож мъж като че ли бяха отговорници за работата. Въпреки това Джак не се противопостави, когато Бейнс му предложи да вземе пистолет. Повечето от боливийците вероятно все бяха убили някого през живота си. Виждаше го в твърдите им, мрачни погледи. Освен това Джак забеляза, че гледат похотливо към Саманта и ако се опитаха да я докоснат, той би ги убил.

Джак се качи в първата кола с Вероника, която го бе помолила да пътува с нея. С известно удоволствие Джак отбеляза, че Саманта изглеждаше ядосана.

— Жената годеница ли ти е? — попита Вероника, след като излязоха от селото.

— Беше — отговори й той на испански.

Тя сви рамене. Лицето й остана безизразно.

Керванът щеше да заобиколи Ла Пас, столицата на Боливия. Ако минеха през града, пътуването им би било по-кратко, но охраната им явно не искаше да се привлича внимание. Нито пък учените. Джак си напомни, че фактически са в нелегалност. Нямаха визи, изобщо не бяха минали през митница. Освен това той бе ходил в Ла Пас преди. Там задръстванията от коли по улиците продължаваха по цял ден.

През първата половина от изкачването им в Андите Вероника говори за семейството си. Каза на Джак повече, отколкото бе очаквал. На няколко пъти дори сама се усещаше и му се усмихваше срамежливо. Джак забеляза известна нежност зад твърдата й черупка. В това отношение тя му приличаше на Саманта. Беше влязла в света на мъжете и бе постигнала високо положение в него. И все пак твърдостта, която толкова се стараеше да показва, като че ли маскираше една вътрешна уязвимост, която някога е била жестоко наранена.

Керванът от коли се катереше по все по-стръмните склонове. В далечината, обикновено скрити сред урвите, Джак понякога забелязваше полета с опиумен мак — ярки червени и бели петна, скрити сред гранитните стени.

Първоначално незабележимо, а после внезапно пейзажът и животинският свят се промениха. След като пресякоха една река, която се извиваше сред скалите на каньона, пътят им разкри спиращ дъха изглед. Величествените върхове, посипани със сняг, се отдръпнаха пред савана от вълнообразни, голи хълмове. Пейзажът изглеждаше като сън — един свят, скрит от мъгла и облаци. Пътят стана по-равен. Джак разбра, че са стигнали високите плата — Алтиплано. Сега вятърът бръснеше остро колите. Вероника се премести по-близо до Джак, за да се топлят. Рамото й се вмъкна зад гърба му. Тя погледна към него и му се усмихна приятелски. През него премина нещо като ток. Дишането на Вероника също стана по-дълбоко. Той си представи, че я люби. Скоро Джак усети, че тя се отпусна върху гърба му. Очите й бяха затворени. Джак осъзна, че една нощ с тази жена би била безценна, но освен това разбра, че привличането му към нея е само повърхностно. Магията на съблазнителността й отмина. Вместо това, като усещаше топлината на тялото й до своето, той си даде сметка колко много му липсва прегръдката на Саманта и интимността, която някога съществуваше между тях двамата.

Скоро колите отминаха ниви с царевица и картофи — основните храни на Андите. Тук можеха да бъдат изброени около двеста сорта. Джак беше сигурен, че е опитвал поне половината от тях по време на двете си пътешествия в Боливия. Изобщо, що се отнася до индианската кухня, заедно с високопланинските зърнени храни от киноа и канахуа, Джак би предпочел да изяде собствените си пръсти, но не и да преглътне пак някога ужасно сухите картофи, които можеха да му раздерат гърлото. Заради тях през последните четири години не се решаваше да хапне даже пържени по френски картофи.

Колите забавиха ход, за да пропуснат през прашния път стадо лами-алпака, тръгнали към високите, вълнообразни хълмове. Пастирите носеха пуловери и черни филцови шапки. Те подкарваха с тънки червени пръчки животните, които вдигнаха облаци прах, докато пресичаха пътя. На Джак му се стори интересно, че животните успяват да оживеят, като пасат редките диви тревици и кактуси, растящи по платото. Докато колоната коли чакаше търпеливо, Джак погледна към Саманта, която пък го наблюдаваше от задната кола.

Тя бързо извърна глава. Саманта винаги се правеше на равнодушна, когато бе ядосана или ревнуваше. Може би чувствата й към него все пак бяха по-силни, отколкото си мислеше.

Двигателите на колите завиха шумно и колоната отново потегли напред. Джак извади бинокъла от пътната чанта в краката си.

— Ел лаго^[1] — каза той. Размърдването му бе събудило Вероника.

В далечината като мираж блестяха сините високопланински води на езерото Титикака.