Уолт Бекер
Липсващата връзка (47)

Катастрофа

— Мислиш ли, че това са останките от кораб? — попита Дорн.

— Трябва да са — отговори Джак.

Цялата сцена тук с внимателно подредените купчини остатъци и части му напомняше картината след катастрофата на онзи „Боинг“ над Лонг Айлънд. Останките от самолета бяха събрани в голям склад от агентите на ФБР и ФАА.^[1]

— Шумерските глинени плочки разказват за блестящи същества, които се движели по небето в огнен кораб. А кадиите, вавилонците, персийците и маите разказват все за странни машини, които можели да летят. Един индийски пророк е описал един от тези кораби с големи подробности в санскритски текст. Този разказ в Махабхарата е датиран поне към 7016 година преди Христа. — Той вдигна един метален лист. Беше лъскав и блестящ и отразяваше дори и отблясъците от дръжката на фенерчето на Джак. — Ако това са останки от катастрофа, мисля, че сме намерили отговора, който търсим.

— За кое? — попита Дорн.

— Дали някога извънземните са си отишли.

— Значи са били тук в капан — каза Саманта. — Не са имали друг избор.

— Машинариите обаче изглеждат спасени — каза Рикардо. — Всички са групирани по съответстващи елементи.

— Като склад за употребявани резервни части — добави Саманта.

— Склад за извънземни резервни части — прошепна Дорн.

От телата на петимата се издигаше пара, защото всички се потяха.

— Можете ли да си представите какви технологии има в тази стая? — попита Рикардо.

Никой не отговори.

Въпросът изглеждаше риторичен поне за който и да било учен или инженер. Технологиите, които лежаха около тях, биха стрували безброй милиарди — еквивалентът за патентоването на всички нови технологии в продължение на следващите хиляда години. Само един компютърен чип, малко парченце революционно нов вид оптически кабел, нова метална сплав биха могли да тласнат науката с векове напред от каквото и да било, изобретено на Земята.

Саманта се обърна към Джак:

— Мислиш ли, че са катастрофирали при приземяването?

— Така изглежда — отвърна той. — Тези парчета метал, разкъсаните части изглеждат като повредени. Ако са можели да извършат междузвезден полет след кацането си, те вероятно са щели да си тръгнат.

— Това би могло да обясни защо екипажът е останал и е построил този комплекс — забеляза Саманта. — Особено ако атмосферата или биологическите условия не са били благоприятни за тях.

Джак отново огледа помещението.

— И това обяснява картата на Пири Райе. И как древните са знаели обиколката на планетата.

— Мислиш, че извънземните са анализирали Земята от космоса ли? — попита Рикардо.

— Това е единственото логическо заключение.

— Пири Райе? — попита Дорн. — Не е ли онази карта на Антарктика?

— Направена от турски адмирал в Константинопол през 1513 година — потвърди Джак. — Но адмиралът не може да е получил необходимата му информация от съвременните си изследователи и пътешественици. Антарктика не е била и открита до 1818 година. Повече от триста години след като той е направил картата.

— Тогава откъде изобщо е знаел, че Антарктика е на това място? — каза Дорн.

— Пири Райе казвал, че е получил информация от по-ранни източници. Някакви стари карти, правени хиляди години преди това. Но неговата карта е най-забележителна с това, че брегът на Земята на Кралица Мод е показан с идеални подробности.

— А не е ли било възможно?

— Напълно прав си, никак не е било възможно. Брегът е скрит под километри лед.

Дорн кимна.

— Значи е било невъзможно да се знае как е изглеждал онзи бряг, освен ако някой не е бил наблизо, преди ледът да е покрил континента.

— Точно така — отговори Джак. — Ние открихме скрития бряг едва през 1949 година, след сеизмични наблюдения. Освен това съществува и картата на Филип Буаше, направена през 1737 година, също на основата на по-ранни източници, които показват канал, който разделя Антарктика. Съвсем наскоро геолозите потвърдиха, че вероятно континентът е изглеждал точно така преди последното заледяване.

— Мисля, че е ясно откъде е дошла първоначалната информация — каза Саманта. Тя показа към залата. — От нашите приятели.

Джак тръгна към отворената арка в стената, която вероятно водеше към друго помещение или коридор. Пресече един ред камъни на пода, които се бяха надигнали и разделяха помещението.

— Още знаци за геоложки размествания — каза той. Приклекна на коляно и светна с фенерчето по дължината на пропукания под. — Фантастично…

— Какво има? — попита Саманта.

— Слюда.

— Слюда ли?

— Петсантиметров слой. Под камъните на пода. Виждаш ли този черен материал под цепнатината? Той вероятно покрива отдолу всичко.

— Цялата зала ли? Та това би струвало цяло състояние — каза Бейнс.

— На големи блокове като тук, разбира се — потвърди Джак. — Виждал съм това само на още едно място. В Теотихуакан.

— В Пирамидата на Слънцето и Слюдения храм — спомни си Рикардо. — Само че повечето от слюдата отдавна е изчезнала.

— Защо? — попита Дорн.

— Открадната — обясни Рикардо. — От човека, когото мексиканското правителство е наело през 1906 година, за да реставрира пирамидата. Слюдата има значителна търговска стойност и затова е била измъкната и продадена по време на разкопките.

— Защо ли са си направили този труд? — чудеше се Саманта. — Говоря за първоначалните строители. Слюдата да няма някакво религиозно значение?

— И аз си задавах този въпрос — изправи се Джак. — Местните хора са изминавали огромни разстояния, за да получат тези плочи. Слюдата съдържа следи от метали като алуминий или литий в зависимост от скалите, в които се е образувала. — Той замълча. — Специално онази слюда в мексиканския храм я има само на едно място в света. В Бразилия. Това е на три хиляди и петстотин километра оттам.

— Значи трябва да е имала религиозно значение — заключи Саманта.

— Не е така. Знам, че е трудно, но забрави за миг, че си антрополог. Използвай простата логика. Абстрахирай се от старите твърдения за древните хора като примитивни и невероятно суеверни. След всичко, което си видяла тук долу, би трябвало наистина да не мислиш така. Тези хора не са изминали три хиляди и петстотин километра, за да вземат определен вид слюда заради религиозни или културни нужди. Направили са го…

— Заради технологични нужди — каза тя.

— Какво значи това? — попита Дорн. — Че слюдата има някакво научно значение ли?

— Слюдата има качества, които я правят подходяща за много неща — намеси се Рикардо. — Използва се като електро и топлоизолация, както и в кондензаторите. Открито е, че слюдата е особено непроницаема за бързите неутрони.

— Какво, по дяволите, означава това? — Дорн вече изгаряше от нетърпение да научи всичко.

— Означава, че може да служи като регулатор в ядрени реакции — отговори Рикардо.

След думите му надвисна пълно мълчание.

Саманта тръгна към вратата, напомняйки на Джак за съседното помещение. Докато групата се размърда, Джак отчупи малко парче от слюдата и потри повърхността между пръстите си, преди да се изправи. Защо Блестящите бяха изолирали отдолу пода на третото ниво?

В него се надигна някакво чувство, усещане на очакване, каквото получаваше, когато, играейки пасианс на компютъра, картите започваха да се подреждат. Когато знаеше, че всички ще застанат по местата си.

Той пое дълбоко дъх.

Технологичните постижения, прецесията, Аймарския алгоритъм, познанията на догоните по астрономия — всичко започваше да си идва на място. Брадатите, високи мъже, времето на гигантите от Библията, традициите на Богинята на Окото, древните карти — сега всичко това имаше напълно логически смисъл. Мистериите на миналото, които бяха започнали да се разкриват толкова отдавна за Джак, като че най-после щяха да добият смисъл и за целия свят.

Той потръпна от тази мисъл. Загадката, която го бе измъчвала, можеше да бъде разрешена благодарение на открития, които бяха едновременно твърде прости, но и твърде невероятни.

— Джак — обади се Рикардо. — Добре ли си?

— Да. Просто мисля. Защо?

— Защото сигурно ще искаш да видиш това.