Уолт Бекер
Липсващата връзка (53)

Входът

Дорн наблюдаваше как един от камионите, снабден с метално гребло отпред на бронята, избутва последните купчини червеникава пръст в ямата на разкопките.

Той тихо си прошепна:

— Съжалявам, Саманта.

Не можеше да направи нищо друго. Тя щеше да умре под земята с Джак. С мъжа, когото с мъчителна яснота му беше показала, че още обича.

— Беше неизбежно — промърмори Бейнс.

Дорн се обърна към него.

— Тази щеше да ни създаде доста трудности, дявол да го вземе — продължи Бейнс хрипливо в опита си да го успокои. — А това, че ще се разправим с Джак сега, а не по-късно, според мен ни идва просто като коледен подарък.

Дорн усети дълбоко удовлетворение само при споменаването за смъртта на Джак. Духът му се повдигна.

— Потегляме веднага, щом можем — каза той. — Задействай детонаторите.

Бейнс тръгна към камиона.

Дорн гледаше как последната купчина червеникава пръст се изравнява с околния терен. За миг, когато Бейнс каза, че третото ниво се е пропукало, Дорн усети, че всъщност всичко може да се подреди. Джак и Рикардо щяха да загинат напълно случайно, с добронамерената намеса на природните сили, спестявайки му по този начин усилията. Знаеше, че Джак никога няма да се съгласи извънземните придобивки да се използват за печалба. С изчезването му щеше да се наложи само да убеди Саманта колко е важно да се запазят в тайна откритите технологични придобивки.

Само че тя се върна заради онзи.

Може би така е по-добре, помисли Дорн. Макар че загубата й го нараняваше повече, отколкото беше очаквал.

Той пое дълбоко дъх. Свежият въздух прочисти главата му.

Поне собствената му съдба бе осигурена. В дървената каса върху платформата на добре въоръжения камион се намираше Източникът. Устройство, което щеше да го превърне в най-могъщия човек на света. След няколко седмици едва ли ще останат някакви следи от разкопаването тук. А през това време той отдавна ще е напуснал Тиахуанако.

Саманта погледна унило към струпаните пръст и камъни.

— Но защо? — попита накрая тя. — Какво, по дяволите, прави той?

— Дорн знаеше, че ние никога няма да се съгласим да запазим в тайна технологиите. Всяка от неговите корпорации, занимаващи се с модерни технологии, има възможност да ги проучи и по този начин да натрупа трилиони.

— Продадени сме, приятели — обади се Рикардо, който все още се занимаваше с Бонган.

Саманта започна да трепери.

Джак бе я виждал такава и преди. Разтърсена от ярост.

— Те вероятно са имали намерение да вдигнат във въздуха целия комплекс, щом успеем да извадим оборудването — продължи Джак. — Което значи, че изобщо не е имало никакъв шанс Дорн да е възнамерявал да даде някаква гласност на намерените технологии. Независимо от нашето решение.

Саманта прехапа долната си устна. Сините й очи гледаха право пред нея. Като че ли сапфирените лазери на погледа й можеха да изпепелят купчината пръст и камъни.

— Това копеле! Ами какво ще правим сега?

Джак чукна по камъните.

— Няма да излезем оттук.

— Но това е единственият изход — възрази Саманта.

— Не. Това е вход. А египтяните и майте са строили скрити изходи в точна звездна алиенация с входовете. Пред нас е същата архитектура. И тук е използвана същата техника. — Той се обърна и погледна към дъното на коридора. — Трябва да има друг изход оттук.

— И къде би могъл да е той? — попита Рикардо. — Никой от нас не е забелязал такова нещо.

— Както казах, той може да е скрит. Но тук всичко трябва да е било построено точно математически в съответствие със същия принцип на прецесията.

— Нямаме много време — каза нервно Саманта. — Може би час. Не повече. След това всичките три нива ще бъдат наводнени.

Джак пресмяташе наум. Накрая изрече мислите си на глас.

— Изходите са били съобразени с входовете, в съответствие с четирите основни посоки — каза той. — Щом като пролетното равноденствие е показвало входния коридор, мога да се надявам, че есенното равноденствие разкрива изходния коридор.

Той се изкатери и се спусна по купчината.

— Да се надяваш? — попита Саманта. — Не ми звучиш да си чак толкова сигурен.

— Надеждата — отвърна й Джак — е единственото, което имаме в момента.