Уолт Бекер
Липсващата връзка (61)

АБН

Пиърс, Милър и лейтенант Дрю, техният помощник от страна на АБН, бяха разположили вече двамата снайперисти от Агенцията за борба с наркотиците. Те бяха залегнали върху покривите на малки кирпичени къщурки, които гледаха право към пристанището на ферибота. Пиърс тъкмо разпределяше останалите дванадесетина агенти на АБН по важни точки покрай пътя, който излизаше от града, когато телефонът му изписка.

— Какво? — извика Пиърс в слушалката.

Тонът му накара лейтенант Дрю да спре разговора с един от своите хора и да се опита да разбере за какво става дума. Пиърс поклати недоверчиво глава. Откъм слушалката едва се чуваше гласът на агента, който им бе докарал моторницата и остана да наблюдава конвоя на Дорн. Говореше бързо и тревожно. Лицето на Пиърс стана малко по-тъмно от почти червеникавото небе над езерото.

— Какво се е случило? — попита нетърпеливо Милър.

Пиърс му махна да не пречи.

— Продължи наблюдението на основната група — нареди Пиърс в слушалката. — Не изпускай Дорн от очи. Ще бъдем там веднага, щом можем.

Пиърс затвори.

— Имаме проблеми — каза той.

От една кирпичена къщурка малко встрани от пътя Вероника Чека наблюдаваше бъркотията отвън през прашен прозорец. Агентите на АБН се раздвижиха, но нямаше и следа от Дорн. Американците изоставиха позициите си. Тя дръпна настрани пердето. Двамата снайперисти, залегнали върху покрива на близката къща, започнаха да свалят оптическите устройства на пушките си. Агентите се готвеха за тръгване. Глупави грингос. Вероника се обърна и вдигна вратата към избата. Дузина от тежковъоръжените й хора погледнаха към нея. Щяха да направят всичко, каквото им нареди. Тя притежаваше тази власт.

— Отбой.

Хората й се размърдаха нервно. Чу един да въздиша. Чека и болният й чичо бяха готови да жертват живота на всички им, дърпайки конците от безопасното си положение. Беше й заповядано да направи засада на хората на АБН по време на нападението над конвоя и да отвлече намереното от експедицията. Вероника трябваше да се увери, че Дорн е убит — подходяща разплата за убития й войник и приятел. Но тя се опасяваше за живота на хората си. И на Джак.

Вероника сграбчи радиопредавателя от колана на панталона си.

— Засадата се отменя — каза тя на другата група от свои хора, която се намираше в хотелчето. — Останете скрити.

Знаеше, че кървавата баня само е отложена. Чека щеше да бъде уведомен за новото място, където ще се насочат агентите на АБН и за плана им. Засега обаче учените бяха избягнали тази клопка. Вероника затвори очи и благодари на Господ, който най-после я бе чул.