Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Срещата

Стволът се затъркаля надолу по склона, разпръсквайки малкото птици, които гнездяха в гъстите храсти под скалата. Хората до колите забелязаха падането твърде късно. Обърнаха се едва когато мъртвото дърво прескочи друга скала, подскочи два пъти върху прашния път и се блъсна в гумите на водещия камион. В експлозия от трески, дървото се разцепи. В кабината Бейнс и Антъни се наведоха през прозореца откъм страната на шофьора, стреснати от удара. В следващата част от секундата Бейнс се опита да прецени какво се бе случило. Плиснатото кафе по скута му, прахта, никаква стрелба, трябва да е било свличане, каза си той. Бейнс попита изплашения Антъни дали е добре, преди още да е забелязал черния облак около камиона.

Ударът трябва да е запалил резервоара, помисли си той и отвори бързо вратата си.

Дорн усети, че нещо не е в ред, няколко секунди преди Бейнс да е изкрещял „Свличане!“ С някакво шесто чувство той тръгна към камиона, а когато черният облак обви колата, направо хукна нататък.

Нямаше да позволи ядреният му генератор да изгори. Дорн видя Бейнс да изскача откъм вратата и разбра, че черният облак не е дим. Кълбата представляваха движеща се маса. Чу бръмченето, когато една колона откъм облака се насочи към него.

 

 

Джак и Рикардо се насочиха към стръмния пристан покрай една естествена издатина в края на пътя. Джак като че ли виждаше размаханите ръце на шофьора в кабината на първия камион.

Двигателят на колата изръмжа.

Джак скочи върху калния път в мига, преди той да мине покрай него. Скрит от хилядите пчели, покриващи по-голяма част от лицето и рамената му, Антъни можеше да бъде разпознат само по рижавата коса. Камионът продължаваше напред. Писъците на англичанина смразиха кръвта на Джак. На десетина метра по-нататък Антъни изгуби контрол над камиона, който зави наляво и се удари в стръмния хълм.

Джак хукна към камиона.

Когато го приближи, вратата от другата страна на шофьора се отвори. Миг след това Антъни изпадна от кабината сред живия облак. Писъкът му прониза следобедното небе. Англичанинът се изправи, преследван от рояка африканизирани пчели. Той залиташе и се препъваше по пътя. Тялото му бе смесица от кръв и жилещи насекоми. Джак хвърли последен поглед към деформираното, издуто лице, преди човекът да падне в калта.

Джак вдигна якето върху главата си.

Пчелите бяха започнали нова атака, но този път тя бе насочена към двамата учени. Болката от отровата им подпали непокритите части от тялото на Джак. Той стигна отворената врата на камиона и бръкна в жабката, откъдето извади няколко карти, които веднага подпали със запалката си. Когато Рикардо се приближи до камиона, хартията вече гореше. Джак бързо размаха факлата, за да може да контролира огъня й. Картите започнаха да тлеят и той опуши с дима им кабината.

— Бързо! — извика той през якето върху главата си. — Влизай!

Кашлящи в гъстия дим, но благодарни, че бе изпъдил повечето пчели, двамата мъже затвориха вратите. Даже и африканизираните пчели мразят дима. Джак включи на задна скорост. Колелата се завъртяха силно в калта, която изпълваше канавката. После гумите захапаха по-суха земя и камионът се върна върху пътя. В огледалото за задно виждане Джак видя, че Дорн и повечето от хората му се бяха спасили във водите на езерото. Един от наемниците бе останал облепен като пашкул в кабината на една от колите. Джак гледаше как той я изкара извън колоната, взе разярения Бейнс и се насочи към тях.

Саманта се препъваше из гъстите храсти в подножието на хълма. Водещият камион бързо се насочи към нея, като изпускаше гъст дим през прозорците на кабината. Вече ужилена, тя очакваше още нападения, когато Джак намали ход. Саманта скочи към каросерията и се прехвърли в нея, преди колата да е спряла напълно. Усети как двигателят увеличи скоростта. После забеляза джипа, който бързо ги настигаше.

 

 

В мига, преди да усети попадението в задния буфер, Джак видя светкавицата на изстрела.

Чу как Саманта изкрещя:

— Откриха огън!

Той натисна педала на газта. Двигателят изрева.

— Те имат автомати — каза Рикардо, гледайки в дясното огледало за обратно виждане. Огледалото избухна и го посипа със стъкла.

— Мамка му! — изрева Рикардо. — Надявам се, че имаме и план Б!

— Не мога да им избягам с този камион — отвърна Джак. — Не е достатъчно бърз.

Камионът поднесе опасно на завоя. Калният път минаваше през малка горичка. Скоро щяха да навлязат в междупланинската юнгас, поради което пътят щеше да стане още по-хлъзгав.

Джипът се приближи.

 

 

Саманта се търкулна в каросерията. Изстрелите от 9-милиметровите оръжия цепеха трески от парапетите. Някои от тях рикошираха от металните врати. Бейнс стреляше, без да се цели. Саманта потърси укритие зад големия, покрит с брезент предмет. Скоро след това забеляза кутия с амуниции.

Кутия с амуниции?

Саманта намери връзките на покривалото и ги развърза. Вятърът поде брезента, който се изду към гърба на камиона и откри страховита черна форма, която я накара да потръпне.

Джак се извърна откъм кабината.

— Гледай! Ето го.

— Кое? — Рикардо се бе смъкнал на пода.

— Нашият план Б.

 

 

Дългото черно дуло на натоварената в камиона картечница бе втренчило черното си око в Саманта.

Оръжието можеше да означава спасение за тях, ако Саманта можеше (1) бързо да преодолее страха си от огнестрелни оръжия и (2) да разбере как да си послужи с проклетото нещо. Лентата, излизаща от механичния звяр, съдържаше патрони, по-дълги от пръстите й. Сигурно бе петдесеткалибров.

Тя чу, че Джак й вика да действа. Крещеше нещо, че оръжието било самозахранващо се. Самозахранващо ли? Не желаеше да бъде наблизо до нищо, което се храни само.

Зад тях Бейнс изстреля нов откос.

Куршумите отскачаха от метала около Саманта и ушите й звъняха от ударите.

Разбра, че Бейнс сега се опитва да убие нея. Това я накара да открие предпазителя и да го освободи.

За човек, който се страхува от оръжия, това бе нещо подобно на стресова терапия.

След това Саманта помнеше само накъсани картини: трептенето на оръжието, което изплюваше тежките куршуми, вибрациите, които разтърсваха тялото й, като да бе хванала електрически проводник, писъците на птиците и маймуните, докато картечницата сипеше олово по околните дървета дори след като Саманта беше паднала върху задника си.

Джак се опитваше да избягва дълбоките дупки, но скорошният дъжд ги бе покрил с вода и те не се виждаха добре. След като мина по малкото мостче, което пресичаше урвата, камионът му подскочи върху един камък, с което едва не изхвърли Рикардо през прозореца. Ударът повали и Саманта в каросерията.

Но тя не отпускаше спусъка.

Джак гледаше учудено как картечницата прерязва дърветата. Макар и седнала, Саманта продължаваше да държи спусъка и подире им гората направо експлодираше. Летяха клони. Птиците, които не падаха убити, хвърчаха към небесата.

 

 

Джак намали скоростта, когато приближиха другия край на моста. Саманта се изправи и се закрепи. Оръжието излъчваше топлина. Миризмата на барут висеше над каросерията. Тя наведе отново дулото на картечницата. Зад камиона джипът спря. Макар и примижала от страх, тя видя Бейнс и другият мъж да скачат от моста тъкмо когато натисна отново спусъка.

Куршум след куршум се забиваха в джипа. Горивните му резервоари избухнаха. Саманта пусна оръжието чак когато сред черния облак избухна огнено кълбо и се пръсна над каньона.

Джак спря камиона и тя слезе от каросерията със залитане. Отвори вратата и се настани до замаяния Рикардо.

Единственият шум бе пукането на пламъците от горящия върху дървения мост джип. Мостът сега се бе изкривил, тъй като подпорите му бяха повредени от експлозията.

— Нереално… — промърмори Джак.

Той включи пак двигателя и продължи спускането им по извиващия се път.

Саманта беше в състояние само да гледа замаяно през прозореца.