Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Препятствието

Ф-14 на лейтенант Декански бе свръхзвуков изтребител. Крилата, прибрани назад към опашката, придаваха на машината острата форма на гръцката буква делта. Самолетът пореше въздуха с 2193 километра в час. Гласът на навигатора, който седеше зад Декански, се чу по интеркома на шлема му.

— 540 контакт. — Навигаторът му, седнал пред безценна радарна система, потвърди местоположението на целта върху екрана.

— Готовността потвърдена — каза Декански.

— Курс 540. Край.

— Насочвам на 540. — Декански насочи самолета към целта и започна подготовката за въздушна атака. След осем секунди щяха да са в обсега.

 

 

Томахоукът се плъзгаше на не повече от тридесет метра над водите на Атлантическия океан. Ракетата приближаваше траулера с мъничко по-малко от 650 километра в час, оставяйки подире си дълга ивица пара. Никой не забелязваше колко красива е самонасочващата се ракета при полет. Нито пък как камерите под носовата й част я държат близо до водата и незабележима за радарите. По-бавна от звука, ракетата си подсвиркваше щастливо — с постоянното пищене, предхождащо акорда.

Томахоукът имаше само една цел в краткия си живот: да проследи мишената, движеща се на четиридесет и шест морски мили северозападно от настоящата й позиция.

А после да я унищожи.

 

 

Капитанът на траулера държеше под прицел Джак и Саманта. Двама други членове на екипажа стояха по-надалеч от тихо бръмчащото ядрено устройство.

— Дръпнете се от този товар — каза капитанът. Джак виждаше страха в очите на човека от машината в сандъка. Джак също погледна натам, а после към капитана.

— Това ще избухне — извика му Джак. — Всеки миг!

Моряците зад капитана запристъпваха нервно.

— Какво правиш ти на борда? — Пистолетът видимо трепереше в неспокойните ръце на капитана.

— Ако ще ни застрелваш, давай — каза Джак. — Но ти предлагам, след като го сториш, да се махнеш веднага по-надалеч от този кораб. Защото, ако сам не знаеш как да спреш това нещо, съмнявам се, че изобщо ще имаш кораб!

Двамата моряци хукнаха към червената гумена лодка, окачена встрани на траулера. Джак насочи отново вниманието си към устройството. Ако капитанът поискаше, можеше да го застреля. Но ако двамата със Саманта не успееха да спрат верижната реакция, резултатът щеше да е същият. Леденият конус на върха се разчупи и се посипа по палубата. Върху долната част на извънземната машина кондензираха водни капки. Под машината се образува локва. Ръцете на Джак се плъзгаха по студената сплав, докато се опитваше да измъкне или да изключи изчезналия модул. Саманта се присъедини към него, като едва пазеше равновесие върху клатещата се палуба.

— Не ще да се освободи — изкрещя тя.

Джак осъзна, че капитанът не е стрелял. Извърна се в мига, когато той и още един, който май беше готвачът, приготвяха червената лодка „Зодиак“ за спускане.

Джак започна да натиска различни места по панелите на модула. Нищо не работеше. От ляво на дясно по опасващия като яка машината горен цилиндричен сектор започнаха да светват един след друг големи квадратни сектори. Джак преброи девет, но засега само два бяха светнали.

— Какво е това? — изпищя Саманта.

— Май обозначава, че времето ни свършва — отговори Джак. — Да видим дали устройството ще приеме команда към друг от модулите!

Сърцето на Саманта се блъскаше в гърдите.

— Как?

Джак застана точно пред най-горния модул на машината, в който се намираше предмета от Мали.

— Да видим дали няма да можем да го бутнем навътре и да накараме устройството да се задейства чрез най-горния вместо чрез четвъртия модул. Трябва да го накараме да промени функцията!

Саманта сложи ръце в другия край на пластината.

— Сега спокойно и бавно. Имаме право само на един опит. Готова ли си?

Тя кимна.

— На три. — Джак пое дълбоко дъх. — Едно. Две. — Пръстите му се протегнаха. — Три!

Движенията им бяха мотивирани единствено от отчаяние. Но Джак и Саманта гледаха със страхопочитание как цепнатините на най-горния модул се сливат с мекия овал на устройството и изчезват. Примигването на светлините спря.

Машината се изключи. Замлъкна. Източникът беше изключен.

— Ооо, Боже мой… — прошепна Саманта.

Джак не каза нищо. Чакаше най-горният модул отново да се оформи отделно от корпуса на машината. Но не стана.

Вместо това, стряскайки и двама им, устройството засвети като коледна елха. Последователното присветване започна отново. Този път даже по-яростно отпреди.

В объркването си през следващите секунди Джак разбра, че уредът се зарежда дори още по-бързо.