Уолт Бекер
Липсващата връзка (72)

Решението

Дневната светлина ослепи Джак.

Не можеше да диша. Не виждаше, но трябваше да действа. Преди капакът да се отвори напълно, Джак изстреля шест куршума от глока. Две от неясните сенки паднаха.

В следващия миг Джак бе извън касата, на колене върху палубата на кораба. Той примигна, като размахваше пистолета в двете посоки, търсейки каквото и да било движение. Дишаше мъчително. Върху палубата до него Бейнс го гледаше с безжизнен поглед. Една дупка колкото голяма монета в гърдите му пълнеше с кръв все по-нарастващата локва. Джак ритна автомата, който се намираше до него.

Намери другия мъж, като проследи кървавата диря. Стиснал разкъсания си корем, мъжът беше жив, но в безсъзнание, проснат зад алуминиевите каси, в които се намираха телата на извънземните и скъпоценният скелет от Мали. Джак разпозна в него един от хората, пристигнали като подкрепление при Дорн в Боливия. Той сграбчи автомата М-5 на човека и притича по клатещата се палуба към издигнатата корабна кула при кърмата. Трябваше да намери Саманта!

* * *

Райт излезе от кабинета си с безизразно лице. Цели десет минути беше говорил с президента.

Макфадън знаеше, че той е искал да се завладее мистериозния уред и да се открие до какво точно оръжие се е добрал Дорн, но това беше преди устройството да започне да се зарежда. Преди в играта да влязат думите „критична маса“. По очите на директора Макфадън разбра, че нещата са се променили. Агентът усети още преди Райт да заговори, че той няма да премълчи нищо.

Директорът погледна отново към екраните върху стената, преди да се обърне към Макфадън.

— Действаме — каза той. — Унищожете устройството. Веднага.

Макфадън се поколеба. После, когато стаята отново се изпълни с шума на действието, той вдигна слушалката на един син телефон и поиска да го свържат с адмирал Лили.