Уолт Бекер
Липсващата връзка (75)

Джак

Ръцете на моряка бяха като менгеме. Джак не можеше да се освободи от полюшващата се фигура, която го бе притиснала към парапета на кораба. Ребрата го боляха. При третото сблъскване пистолетът на Джак изхвърча в океана. Четиридневната четина изподра лицето му, когато морякът се опита да го хвърли върху палубата. Прикладът на автомата, все още прехвърлен върху гърба на Джак, се заби в гръбнака му. Не можеше да се добере до оръжието си.

Той ритна мъжа и успя да изпълзи на няколко метра по палубата, която непрестанно се клатушкаше и го объркваше още повече. Морякът го настигна приведен като борец. Джак се приготви за нов сблъсък. Палубата се надигна към него. Отново усети металния парапет зад гърба си и почти без да мисли, си припомни основния принцип на физиката от гимназиалния курс. „Всяко тяло, приведено в движение, се стреми да запази състоянието си на движение.“ С грациозността на матадор Джак сграбчи ризата на моряка и го дръпна към парапета. Гърдите на мъжа само докоснаха релсата. Викът му го последва от палубата към водата зад кърмата на кораба.

Саманта задърпа гривната на белезниците, която одра кожата й в отговор. Не можеше да позволи да я упоят отново. Трябваше да действа. До мивката в камбуза забеляза един сатър. Той проблясваше всеки път, когато корабът се заклатеше. Може би щеше да успее да го бутне на земята, където той да се плъзне към нея. Като опъна окованата си ръка, тя падна върху наклонения под. Раменната й става едва не се измъкна от мястото си и я спря, все още на метър от мивката. Болката в китката й бе непоносима. После тя забеляза дръжка в панела под дървената пейка — капак за шкаф, който заемаше цялата дължина под пейката.

Саманта се огледа. Дорн не беше се върнал и фелдшерът не се виждаше никакъв. Със свободната си ръка тя отвори капака. От шкафчето изпаднаха два мръсни спасителни екипа. С едната си ръка затършува из шкафа. Още спасителни екипи. Но може би щеше да намери пакет за първа помощ със скалпел или ножица. Пулсът й се ускори. Нямаше много време. Като бръкна до дъното на шкафа, пръстите й напипаха нещо пластмасово — някаква касетка с дръжка.

Моментално забрави за болката в китката си. Пръстите й се опънаха към дръжката. Напъна се да измъкне касетата от мястото й. Накрая успя да забие нокти под ръба на капака и дръпна. Кутията почти падна в скута й. Тя я отвори.

Спасителни ракети.

Тя изруга. Нищо от тази кутия нямаше да може да пререже болезнената гривна, която оковаваше ръката й. Или все пак можеше да ги използва? Саманта освободи с една ръка от мястото му грубия револвер, а после сграбчи две ракети. Пъхна едната в пистолета, след като постави другата ракета в джоба на блузата си. Извъртя се, защото чу блъсканицата навън. Вик? Някой иде насам. Тя избута спасителните екипи с крак и затвори капака тъкмо в мига, когато нечия глава премина покрай кръглите прозорци. Скри металния ракетен пистолет под бедрото си и задържа вратичката на шкафа затворена с петата си.

Нямаше време да затвори здраво шкафа, защото вратата на камбуза се отвори.