Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

КАМБУЗЪТ

Без да знае за бъркотията на хеликоптерната площадка, Дорн уговаряше Саманта в камбуза на траулера, но каквото и да казваше, яростта в очите й си оставаше непроменена. Той се опитваше да обясни, че разрушаването на подземния комплекс е за доброто на всички. Че не е имал намерение да нарани някого от учените, но нещата били излезли извън неговия контрол.

— И затова ме остави да умра заедно с останалите! Ти си луд — отговори Саманта. — Ти не се интересуваш от нищо! Освен от устройството. То направо те е погълнало.

— Интересувам се от теб — настоя Дорн.

Дорн я гледаше как се дърпа от пластмасовите белезници, които я държаха към пейката в камбуза. По китките й имаше червени ивици. Искаше да се опита още веднъж да я убеди, след като си е починала.

— Ще изпратя фелдшера, за да ти даде още малко „Торазин“ — каза Дорн. — Така ще се нараниш.

Той отвори вратата на камбуза и излезе на страничната палуба. Лицето му веднага се покри с влага от разбиващите се вълни. Саманта му бе дала ясно да разбере, че е безполезно да я убеждава в ползата от запазване тайната на технологията.

Тревожеше го неприятната мисъл, че ще се наложи тя да не завърши това пътуване.

Дорн разбираше, че тази нейна упоритост, която някога му се струваше толкова привлекателна, ще бъде катализаторът за нещо, за което още не смееше да помисли. Ако станеше необходимо, ще се погрижи това да стане безболезнено, някъде по средата на Атлантическия океан, където водата и водните твари ще се погрижат за трупа й. Той тръгна към каютата си. Имаше нужда от един скоч. Съмненията не бяха нещо, с което да е свикнал. Чувстваше ужасен вкус в устата си.

На половината на пътя към офицерските каюти Дорн чу някаква борба върху палубата. Наведе се над парапета и видя двама мъже да се бият. Очите му се разшириха. Ядът и паниката разтрепериха ръцете му, стиснали металния парапет. Единият от мъжете приличаше на Джак Остин.