Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Link, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
VaCo (2019)

Издание:

Автор: Уолт Бекер

Заглавие: Липсващата връзка

Преводач: Рени Димитрова

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Роман

Печатница: Атика

ISBN: 954-729-034-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069

История

  1. — Добавяне

Водопадът

Джак и Саманта напредваха бавно, като постоянно се подхлъзваха по тинестия бряг и се препъваха из трънливите клони. Ревът на водопада Шамсаса стана по-силен и постепенно заглуши бръмченето на големите бръмбари, които летяха из нощния въздух. Растителността стана по-гъста, почти тропическа. Хладна мъгла откъм водопада полепна по лицата и косите им. Влагата създаваше микроклимат, напълно различен от този на сухите равнини на запад.

— Трябва да са наблизо — прошепна Джак, вървящ на около шест метра напред. Фенерчето му осветяваше голямото издълбано кану на догоните, изтеглено в плитчината на брега.

Саманта коленичи в калта и разгледа оставените следи. Те водеха навътре към брега, а след няколко метра отново извиваха към него и се насочваха по посока на водопада.

Джак я потупа по рамото, а после й заговори със знаците от езика на глухонемите. Тя го разбра веднага — любимата й леля беше глухоняма. Саманта го бе научила на този език още докато бяха заедно. Това беше техен таен език, който продължаваха да споделят. Джак искаше от нея да върви точно зад него, за да не се загубят.

Тя му отговори: „разбрах“.

Джак разкопча ризата си и прикри светлината на фенерчето с плата. Достатъчно слаб, лъчът им даваше възможност да вървят по следите, оставени в калта, без да се издават много.

Вървяха пет минути. С всеки изминат метър теренът ставаше по-хлъзгав. Калта отстъпи пред големи, мокри камъни. Непрекъснатата влага откъм водопада създаваше идеални условия за израстване на мъхове и лишеи, от които скалите бяха хлъзгави като полят с масло под на гараж. Саманта падна на два пъти и издраска колената си върху грубите камъни. Но най-неприятното бе, че вече не можеха да вървят по следите.

Когато наближиха водопада, и двамата съзнаваха, че едно подхлъзване може да бъде фатално. Скалата пред тях се надвесваше над долината долу. Макар да не можеше да се сравни с великолепния водопад Виктория, Джак си помисли, че около тридесетината метра падаща надолу вода към изпълненото с водовъртежи езеро са доста опасни.

Той спря внезапно и огледа пейзажа. Водопадът бе толкова шумен, че Джак не се поколеба да заговори.

— Няма да ходим по-нататък.

— Трябва да са наблизо — настоя Саманта.

— Твърде рисковано е. Едно подхлъзване тук не означава одраскано коляно или наранен глезен.

— Но аз току-що се влачих цели три километра.

— Винаги си мразела спортуването.

— Винаги съм мразела безсмислените физически упражнения. Има известна разлика.

Саманта спря ядосана. Беше я вдъхновил в поредното гонене на вятъра само за да я разочарова отново. Но когато започнаха да се връщат, тя си спомни своя скелет и предмета. Представи си уважението, на което щеше да се радва заради откриването им. След това нищо вече нямаше да може да я повали, помисли си тя.

Джак вървеше по друг път на връщане. Беше по-сухо от пътеката, по която дойдоха, защото бе малко по-встрани. Бумтежът на водопада като че намаляваше, когато ръката на Джак се вдигна внезапно и я накара да спре.

— Гледай! — Той посочи напред към малка групичка водопади встрани. Пелената от падаща вода бе осветена отзад от… факли!

Джак се усмихна весело.

— Нищо чудно, че никога не съм го открил.

Той като в транс тръгна към светлината. Саманта се опитваше да следва точно стъпките му. Отстрани на малкия водопад Джак видя, че той скрива система от пещери. Промуши глава напред. Само тънък пласт течаща вода ги отделяше от пещерата отзад. Той стисна ръката на Саманта.

— Готова ли си?

Саманта кимна. Те се извърнаха и се гмурнаха едновременно.

 

 

Джак загаси фенерчето, понеже се опасяваше да не ги открият. Лунната светлина се процеждаше през булото на водата и се смесваше с жълтеникавия блясък, идещ от вътрешността на пещерата.

Джак помогна на Саманта да се спусне по лекия наклон в друг тунел и пред очите им се разкри една голяма пещера. Тук чуваха дълбоките напеви на жреците на догоните, които отекваха от стените. Заобиколиха един голям сталагмит. Пещерата точно до тях бе изпълнена с мазния дим на факлите. Саманта различи и мирис на билки и благовония. Когато заобиколиха колоната на сталагмита, зърнаха пещерата под краката си.

— Интересно — каза Саманта.

— Знам. Знам. — Джак вече бе започнал да скицира сложния ритуал, изпълняван под тях.

Пещерата беше голяма. С размерите на малка опера. И акустиката й бе не по-малко замайваща. Покрай двете стени на помещението се издигаха шест каменни паметника. Грубо издялани с почти човешки ръст, те отбелязваха гробовете на предишни вождове на догоните, всеки с различна корона на главата, издялана в камъка. Джак си помисли, че формите им са ъгловати и груби, странно напомнящи статуите от Великденските острови. Каменните фигури бдяха над мъртвия вожд, който лежеше в краката на наскоро издялана статуя, която бе по-светла на цвят от останалите.

Гърдите на вожда бяха украсени със златни вериги и цветни пера. Около кръста му бе поставена леопардова кожа — символ за благородничество сред догоните. Петима лечители изпълняваха сложен танц около голям каменен обелиск, поставен в средата между двата реда статуи. Обелискът бе зашеметяващ.

Беше почти три метра висок и сигурно тежеше поне два тона. Изглеждаше издялан направо от скалата, в която бе издълбана пещерата, издигнат направо от каменния под. Сложни гравирани рисунки го покриваха изцяло.

В горния край на обелиска бяха гравирани различни съзвездия. Джак разпозна Орион, Сириус, Малката мечка и Плеядите, които се намираха над други съзвездия, които Джак не можеше да познае.

— Виждаш ли онези странни звездни системи? — прошепна Джак. — Може би те са ключът, от който да се разбере откъде е дошъл нашият извънземен.

Под съзвездията имаше дълъг догонски надпис, който Джак преписа бързо.

— Какво пише? — попита шепнешком Саманта.

Джак преведе набързо, докато пишеше в бележника си.

— Говори за Блестящите. И за подаръка… за връзка. Съобщава за вождовете на великия народ на догоните… Които винаги могат да бъдат чути от Мъдреците. — Джак замълча, опитвайки се да разбере по-добре. — Това е основното, но има много думи, които никога не съм виждал. Прилича ми на по-древен догонски.

— Колко древен?

— Не знам. Да речем като английския от единадесети век. Част от синтаксиса и граматиката са същите, но думите са почти неразбираеми.

В долната част на обелиска, точно под надписа на догонски, блестеше нещо като грубо направено ъгловато око. Джак беше сигурен, че Саманта го е разпознала.

Богинята на Окото е била почитана от множество древни култури, включително и египетската. Но статуи на Богинята на Окото са намирани и в Европа, датиращи някъде от около седмото до петото хилядолетие, преди новата ера. Онези ранни жители на Югоизточна Европа са развили уникална цивилизация, която е нямала нищо общо с културите от Близкия изток и всъщност ги е предхождала. Но както и египтяните, те са боготворели едно грубо, ъгловато око.

Онова, което толкова много занимаваше антрополозите във връзка с тези на пръв поглед независими народи, бе широко разпространената вяра в Богинята на Окото, която предполагаше споделяне на подобни или еднакви ритуали. Това беше просто една тревожна, неразгадана тайна. Дали бе просто случайност, или помежду им има някаква връзка?

Джак бе виждал ъгловатото око в първобитни рисунки и статуетки от различни части на света. Но като го видя върху обелиска, усети някаква вътрешна тревога.

Някакво безпокойство.

Може би се дължеше на необикновената рисунка — от ъгловатото око излизаха грубо издялани лъчи, сякаш окото ги изпращаше към небето. Не беше сигурен. Просто знаеше, че да види ъгловатото самотно око на това място, му се струваше не наред.

— Не знаех, че догоните се кланят на Богинята на Окото — прошепна Саманта.

Точно в този миг всичко съвпадна.

Истината просто заля Джак като порой.

— Те не й се кланят. — Джак скочи прав. — Това не е око. Хайде!