Уолт Бекер
Липсващата връзка (41)

Шахтата

Отгоре продължаваха да викат, но Саманта не можеше да отговори. След няколко минути усети въжето да се затяга около кръста й. Мъжете бяха започнали да я издърпват нагоре. Чувстваше се опустошена. Отчаянието отпреди няколко мига се превърна в нещо като униние. Цялото й тяло бе като изтръпнало. Не обърна внимание на виковете им. Беше подпряла брада върху гърдите си. Очите й гледаха към тъмнината. Приближи се до разтревожените викове отгоре. На около половината от пътя нагоре коланът й се заклещи в цепнатината между два камъка. Чувстваше как мъжете дърпат напразно и накрая осъзна, че тя трябва да им помогне.

— Саманта — крещеше Дорн. — Чуваш ли ме?

Саманта остана неподвижна няколко мига.

— Да — извика със слаб глас.

— Слава Богу! Мислехме, че може да си загинала.

— Видя ли нещо? — попита Рикардо.

— Не. — Отговорът излезе като шепот от устните й.

— Изглежда, си се заклещила. Можеш ли да помръднеш? — чу тя пак гласа на Рикардо. Тонът му бе нежен. Успокоителен. — Трябва да те измъкнем оттам. Можем да се опитаме да потърсим пак, когато намерим повече въжета.

Може да опитат пак! Мисълта окуражи отпуснатите й крайници.

— Спуснете ме с няколко сантиметра — успя да каже тя. — Коланът ми се е заклещил.

Когато въжето се отпусна, Саманта успя да се завърти настрани и да освободи колана си. Когато отново се отпусна по гръб, почувства фенера да драска по камъните. Той се измъкна от джоба на панталона й и падна надолу по шахтата.

Изобщо не чу удар от падането му.

Остана неподвижна. Над нея две глави, осветени отзад, гледаха към отвора на шахтата. Чудеше се дали има достатъчно причини да се връща горе. Въжето отново стегна кръста й и затрудни и без това трудното й дишане. Саманта се приготви за последния етап от издигането. Както беше вързана, надникна за последен път в дъното на бездната. Тогава умът й като че започна да й играе номера. Стори й се, че отдолу стените на шахтата като че просветнаха за миг.

Тя поклати глава.

— Чакайте! — извика.

Саманта го видя отново. Този път на два пъти — едно след друго. Лъчът светна и угасна. Светна и угасна.

Фенерчето!

— Това е Джак! — изпищя тя.