Уолт Бекер
Липсващата връзка (65)

Генераторът

Навън генераторът кихна два пъти, изръмжа и спря. Зловеща тишина настъпи в утрото, нарушавана само от няколко нощни птички, чуруликащи последните си предутринни песни.

— Какво стана? — ахна Саманта.

— Може би генераторът е свършил бензина — отговори Джак. — Може би.

— Аз карам на батерии — обади се Рикардо. Сивкавият отблясък осветяваше лицето му. — Обаче са ми на свършване. Не знам дали ще успея да предам всичко, ако не получим отново ток.

— Мамка му — измърмори Джак.

Прекъсванията на тока в Боливия бяха ежедневно събитие и затова повечето хора, които можеха да си го позволят, използваха генератори. Но да спре генераторът, това вече бе тревожно.

— Ще ида да проверя — каза Джак и взе фенерчето.

Той изчака, докато стигна до навеса на генератора, и чак тогава включи фенерчето. Не бе видял или чул нищо навън. Коленичи и обходи машината с лъча, за да намери гърлото на резервоара. Откри я вляво и отвинти ръждивата капачка. Насочи лъча и поразтърси тежкия двигател. Вътре се плискаше синкава течност. Генераторът имаше бензин. Започна да оглежда за други възможни повреди. Не видя изтичане на масло около машината. Пипна свещите и точно в този момент разпределителната капачка падна на земята пред него. Джак замръзна.

— Това ли търсиш? — попита един глас. После всичко изчезна.

Джак усети, че го вдигат. Не можеше да вижда. Всичко бе тъмно и в мъгла. Чу още гласове и усети, че пада. Удари се в едно бюро и се срина на пода. Пространството в дългото помещение бе прорязано от ярки като саби лъчи. Джак примигна, за да отстрани влагата от очите си. Не можеше да фокусира ума си. Стаята се тресеше пред очите му. Виждаше сенки. Само фигури. Движение. Борба, ръмжене. Джак разтърси глава. Нещо бе изтръгнато от стената. Преносим компютър.

В ушите му отекнаха тежки стъпки. Трябваше да накара ума си да работи. Притискане около ръката му — друга ръка. Изправиха го. Успя да запази равновесие и позна мъжа, който го държеше — Бейнс, Втори мъж го хвана за другата ръка. Джак се изви. Болезнен сноп светлина блесна право в очите му. Усещаше топлината от халогенната крушка право в лицето си.

— Вие, белите рицари, сте толкова предвидими, дявол да го вземе.

Гласът на Дорн. Ядосан глас. Джак не можеше да си отвори очите. Една ръка хвана лицето му и го стисна.

— Направи грешка. Голяма грешка, копеле такова.

Светлината се измести от лицето на Джак. Размазаният образ на Дорн се фокусира бавно пред него. Джак огледа помещението. Не видя никой друг.

— Къде е… Сам? — успя да изрече той.

— Това вече не е твоя работа — отвърна Дорн. — Всъщност вече нищо не е твоя работа.

По вените на Джак запулсира адреналинът и разпръсна мъглата от мозъка му, но непрекъснатото тропане не преставаше. Гласът на Дорн звучеше със заплашителна увереност.

— Слушай. — Джак не откъсваше поглед от размазания образ на Дорн. — Не пипай ядрения реактор…

— Джак — отговори Дорн. — Доста ми е писнало да получавам нареждания от теб.

— Не бива да включваш машината — каза Джак. — Убий ме. Но не включвай… реактора…

Дорн го пусна.

— Няма да те убия. — Гласът на южноафриканеца трепереше. — Но няма да кажа, че не завиждам на Бейнс.

— Чакай. — Джак се замята в ръцете на двамата мъже. — Ти не знаеш…

Краката му се отлепиха от пода. Блъсна се в дървената стена доста силно, а после падна на пода. Дорн се спря до вратата.

— Знам много добре какво правя.

Вляво от себе си зад едно бюро Джак видя Рикардо. В съзнание и на себе си, приятелят му имаше рана над окото, от която течеше кръв.

Джак отново погледна към стаята. Дорн беше изчезнал.

Джак потърси под себе си нещо, което би могъл да използва като оръжие. Бейнс се намираше вдясно от него. Друг мъж се приближи и застана до него. Джак се взря в ръката на Бейнс. Онзи извади 9-милиметров „Рюгер“ и го зареди.

— Джак — обади се Рикардо, опрял гръб в стената.

Джак не отговори. Очите му следяха всяко движение на черния пистолет, когато Бейнс тръгна към тях. Джак очакваше някаква прощална реч от Бейнс, който явно изпитваше неприязън към учените още от самото начало.

Нямаше такава.

Той насочи пистолета към Рикардо и стреля.