Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Link, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Рени Димитрова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- VaCo (2019)
Издание:
Автор: Уолт Бекер
Заглавие: Липсващата връзка
Преводач: Рени Димитрова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Атика
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: Роман
Печатница: Атика
ISBN: 954-729-034-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2069
История
- — Добавяне
Откритието
Джак и Саманта се върнаха във временния лагер. Той я бе гонил без почивка обратно по брега, като й каза, че ще й обясни, когато се върнат.
— Какво става? — попита Дорн. Той бе измъкнал пистолета си при звука на стъпките.
— Къде са двата предмета? — попита задъхан Джак.
— Джак! — развика се Саманта. — Кажи ми какво, по дяволите, става…
— Знаех, че предметите ми изглеждат познати, но просто нещо не достигаше. — Джак свали якето си и го постла върху капака на един от джиповете.
— Внимавайте сега — предупреди Дорн Бейн и Франсоа, които измъкнаха нагръдника и го поставиха върху якето на Джак.
Той прелистваше бележника си.
— За какво е всичко това? — попита Рикардо.
Най-накрая и другият предмет бе положен до първия върху капака на джипа.
Джак въздъхна триумфално.
— Наистина е просто.
Двата триъгълника стояха с основите си една срещу друга и върховете, сочещи навън. Джак постави отворения си бележник над тях. Саманта, Рикардо и Дорн се събраха наоколо, като избутаха настрани като три гладни пилета едрия Бейнс.
— Знаех си, че частите ми изглеждат познати — каза Джак. — Но не разбирах защо, докато не видях ъгловатото око на обелиска.
— Какъв обелиск? — попита Рикардо.
Саманта му шътна да мълчи.
— Но естествено, че нямаше как да разбера — продължи Джак и млъкна. Въздухът бе натежал от очакване. Той преглътна. Гърлото му бе пресъхнало. — Не разбирах, защото това не са два предмета… — Джак побутна върховете и приближи основите, докато те почти се допряха. — Те са един!
Последва кратък миг мълчание.
— Дявол да го вземе — възкликна Бейнс.
Погледнато отстрани триъгълниците оформяха едно ъгловато око.
Рисунките в бележника на Джак, документирали вярванията в Богинята на Окото, бяха като снимка на двете парчета, поставени пред тях върху капака. Дорн не откъсваше поглед от тях. Нито пък Саманта.
— Джак! — изпищя тя. Първа забеляза, че предметите започнаха да треперят. Те просто…
Оживяха.
Никой не се помръдна. Нищо не помръдваше, с изключение на двете части, които преодоляха сантиметровото пространство, което ги разделяше, и се прилепиха с щракване.
— Мамка му… — прошепна Рикардо.
Основите им се съединиха и след миг изчезна всяка следа от свързване или слепване.
— Какво стана, дявол да го вземе? — попита Дорн.
Преди Джак да успее да му отговори, че няма никаква представа, радиото на джипа внезапно се включи, стряскайки всички, включително и зулусите, които се бяха приближили, за да проверят какво става.
Предметът се издигна бавно от капака на колата на около десетина сантиметра.
Той се издигна от капака!
Превърналите се в едно тяло триъгълни предмети започнаха да се въртят. Фаровете на джипа светваха и угасваха. Зулусите отстъпиха назад заедно с останалите. Джак почти не виждаше вече върховете на триъгълниците, тъй като предметът се въртеше все по-бързо. Когато върховете изчезнаха като в мараня, от центъра на предмета се издигна лъч светлина. — От берилиевия кръг, който оформяше зеницата! Лъчът беше яркосин. Толкова ярък, че освети равнината като футболен стадион, окъпвайки всичко в светлината си.
Много от зулусите се оттеглиха към другия край на временния лагер. Макар да не се бояха от нищо на тази земя, това очевидно не бе от нея…
— Джак… Какво е… — заекна Саманта.
Синият лъч внезапно се разтвори като конус и се превърна в холограма на Земята. Беше триизмерна. Сушата се виждаше като в червеникава мъгла. Точни квадрати разделяха планетата, оформяйки паралели и меридиани. До планетата се оформиха няколко панела. Приличаха на листи от електронен бележник.
Холограмата започна да се разширява, оформяйки нещо като галактическа карта над земята. Картата показваше непознати съзвездия — до различни звездни струпвания се появиха формули. Един силен лъч светлина излезе от едно от съзвездията и спря върху планетата Земя.
— Прилича на нещо като карта — каза Бейнс.
Саманта проследи тънката, ярка линия, която идеше от космоса.
— Този лъч показва нещо върху повърхността на Земята. Рикардо се наведе над рамото й.
— Може би е някакъв знак за насочване…
— Но за какво? — попита тя.
Джак остана мълчалив през цялото време. Не бе откъснал очи от яркия лъч, който свършваше в Южна Америка, в крайната северозападна част на континента.
Дорн забеляза това.
— Може ли това да бъде знак за насочване към Източника? — Той явно знаеше за изследванията на Джак върху древния мит.
— Не знам — прошепна почти неразбираемо Джак. — Но съм сигурен в едно. — Пръстът му проби въздуха в края на лъча. — Знам точно кое място показва това. — Изражението му беше много сериозно и гласът му трепереше. — Бил съм там.