Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (99)

97.

Дени наблюдаваше улицата, докато Мич разглобяваше оборудването. Вече валеше силно, но това не пречеше на стотините хора в елегантно вечерно облекло да търчат нагоре-надолу по улицата като обезумели хлебарки.

— Какво става, Дени? — Мич вече бе опаковал оптиката, пушката и стойката.

Дени го повика с жест при себе си.

— Ела тук. Трябва да го видиш. Това е твое дело. Просто удивително!

Мич се поколеба, но когато Дени отново му махна с ръка, той остави нещата си на земята и изтича, приведен, до ръба на покрива. После погледна надолу към собственото си творение.

„Харман“ изглеждаше като някаква луксозна лудница. По улицата започваха да прииждат полицейски коли с проблясващи лампи, а единствените хора там долу, които не се движеха, бяха двете тела, проснати на тротоара.

— Знаеш ли как се нарича това? — попита Дени. — Успешно приключила мисия. Не бихме могли да се справим по-добре от това, наистина.

Мич поклати глава.

— Аз се провалих. Дени. Онзи втори изстрел…

— Това вече няма значение. Дай си минутка да осмислиш ситуацията и просто й се наслаждавай. Аз ще подготвя всичко за тръгване.

Дени отстъпи назад и започна да закопчава раниците им, а Мич гледаше улицата като хипнотизиран.

— Не е зле като за няколко часа работа, нали, Мичи?

— Аха — тихо отвърна Мич по-скоро на себе си. — Направо страхотно.

— А кой е героят на тази история, братле?

— Ние двамата, Дени.

— Точно така. Истински американски герои от плът и кръв. Това никой не може да ти го отнеме, каквото ще да става. Разбираш ли?

Този път Мич изобщо не отговори. Само кимна. Сякаш сега, след като видя всичко с очите си, просто не можеше да се отлепи от гледката.

Секунда по-късно Мич беше мъртъв — с куршум в главата.

Горкият човек дори не чу как Дени натисна спусъка на своя „Валтер“, толкова бързо се случи. И по-добре. Понякога този бизнес имаше ужасно лоши страни. Най-малкото, което Дени можеше да направи за Мич, бе да действа бързо и професионално.

— Съжалявам, Мичи, но нямах друг избор — каза.

После взе раницата на Мич, остави всичко останало и тръгна към стълбите, без да поглежда повече към третата жертва за тази нощ.