Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (118)

116.

Медийната буря, която ме очакваше у дома, надмина предишната, ако това изобщо беше възможно. Кайл Крейг бе най-издирваният човек в страната и всеки се бореше със зъби и нокти за парченце от тази история. Наложи се да наема услугите на Ракийм Пауъл за още няколко дни, просто за да държа тълпата настрана и да осигуря на семейството си някакво подобие на спокойствие.

Мислех си, че Нана ще избълва някой гневен монолог относно случилото се в Насау, но тя не каза нищо. Всички ние постепенно се върнахме към нормалното си ежедневие, доколкото обстоятелствата го позволяваха.

През следващите няколко дни започнах бавния и системен процес на разговори с децата — заедно и поотделно. Исках те да разберат, че колкото и истинско да беше случилото се, то бе и краят на един период от живота ни.

Мисля, че всеки го разбра по свой собствен начин. До края на двуседмичния ми отпуск всички се чувстваха сравнително добре.

Ала аз вече бях взел решение. Трябваше да съм до тях повече време от преди — или поне за известно време. Пуснах молба за неплатен отпуск до края на лятото и просто се надявах да я приемат. Ако не — щях да измисля нещо друго.

Всъщност сериозно обмислях да напиша втора книга, този път за Кайл Крейг и случая с Мислителя. Кайл беше не само най-голямото предизвикателство в кариерата ми, но и мой приятел — някога. Имах история, при това съдържателна, която исках да разкажа.

Междувременно имах да засаждам слънчогледи и да гледам филми. Чакаха ме уроци по бокс за наваксване в мазето, бейзболни мачове, посещения на музея „Смитсониън“. Дълги вечери до след залез-слънце с приятни разговори и игри на гоу фиш. Това беше новият ми живот, на който исках да се посветя с цялата си любов.

Един нов живот, който да започнем заедно.