Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Кръстосан огън

Преводач: Калина Лазарова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 954-26-1202-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6585

История

  1. — Добавяне

41.

до населението на вашингтон, окръг колумбия — в кокошарника има лисици, идват нощем, когато никой не гледа и вземат онова, което не им принадлежи. после ядат плячката си и дебелеят докато мнозина други гладуват и се разболяват, а понякога дори умират.

има само един начин за справяне с лисиците, не се споразомявайте с тях и не се опитвайте да ги разберете, просто изчакайте да дойдат в скривалището ви и им пратете куршум в мозъка, проучвания показват, че умрелите лисици изгубват 100% от желанието си да ви оберат, ха-ха.

винтън пилки длоухи дауни са само началото, има още много такива лисици, те са в нашето правителство, в нашите медии, в нашите училища, църкви, въоръжени служби, на уол стрийт и къде ли още не. те сасипват тази държава, някой може ли да докаже обратното?

до всички лисици, чуйте това. ние сме по петите ви. ще ви преследваме и избиваме, за да сложим край на безчинствата ви. вземете си поука и променете навиците си или ще си платите за това.

бог да благослови съединените американски щати!

подпис — патриот.

Колийн рязко оттласна стола си от компютъра.

— Патриот? Това писмо истинско ли е?

— Странен въпрос задаваш — отвърна колежанчето и отвори втори имейл. — Е, всъщност не е чак толкова странен, но виж и това.

п.с. до „тру прес“ — кажете на вашингтонската полиция че това не е шега. оставихме пръстов отпечатък върху лъвската статуя на паметника пред полицията, близо до ди стрийт. ще съвпадне с онзи, който намериха.

Колийн завъртя стола си и се върна обратно на бюрото си.

— Искаш ли да се обадя в полицията? — попита колежанчето.

— Не, аз ще го направя. Ти се обади в печатницата. Кажи им, че ще закъснеем с един-два дни, но този път ще отпечатаме двайсет хиляди бройки. Плюс още хиляда от миналия брой, с които да задоволим търсенето на първо време.

Двайсет хиляди?

— Точно така. А ако някои от продавачите започнат да разпитват, кажи им, че ще си струва чакането — каза тя. За пръв път през този ден Колийн се усмихна. — Кажи им, че тази седмица за всички ще има малко повече храна.