Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cross Fire, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Лазарова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Кръстосан огън
Преводач: Калина Лазарова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 954-26-1202-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6585
История
- — Добавяне
41.
до населението на вашингтон, окръг колумбия — в кокошарника има лисици, идват нощем, когато никой не гледа и вземат онова, което не им принадлежи. после ядат плячката си и дебелеят докато мнозина други гладуват и се разболяват, а понякога дори умират.
има само един начин за справяне с лисиците, не се споразомявайте с тях и не се опитвайте да ги разберете, просто изчакайте да дойдат в скривалището ви и им пратете куршум в мозъка, проучвания показват, че умрелите лисици изгубват 100% от желанието си да ви оберат, ха-ха.
винтън пилки длоухи дауни са само началото, има още много такива лисици, те са в нашето правителство, в нашите медии, в нашите училища, църкви, въоръжени служби, на уол стрийт и къде ли още не. те сасипват тази държава, някой може ли да докаже обратното?
до всички лисици, чуйте това. ние сме по петите ви. ще ви преследваме и избиваме, за да сложим край на безчинствата ви. вземете си поука и променете навиците си или ще си платите за това.
бог да благослови съединените американски щати!
подпис — патриот.
Колийн рязко оттласна стола си от компютъра.
— Патриот? Това писмо истинско ли е?
— Странен въпрос задаваш — отвърна колежанчето и отвори втори имейл. — Е, всъщност не е чак толкова странен, но виж и това.
п.с. до „тру прес“ — кажете на вашингтонската полиция че това не е шега. оставихме пръстов отпечатък върху лъвската статуя на паметника пред полицията, близо до ди стрийт. ще съвпадне с онзи, който намериха.
Колийн завъртя стола си и се върна обратно на бюрото си.
— Искаш ли да се обадя в полицията? — попита колежанчето.
— Не, аз ще го направя. Ти се обади в печатницата. Кажи им, че ще закъснеем с един-два дни, но този път ще отпечатаме двайсет хиляди бройки. Плюс още хиляда от миналия брой, с които да задоволим търсенето на първо време.
— Двайсет хиляди?
— Точно така. А ако някои от продавачите започнат да разпитват, кажи им, че ще си струва чакането — каза тя. За пръв път през този ден Колийн се усмихна. — Кажи им, че тази седмица за всички ще има малко повече храна.