Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cross Fire, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Лазарова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Кръстосан огън
Преводач: Калина Лазарова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 954-26-1202-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6585
История
- — Добавяне
63.
Веднага след моето пристигане започнаха да се появяват хора от ФБР. Това определено бе нож с две остриета за мен. Техните оперативни групи по събиране на улики носеха със себе си някои от най-добрите джаджи — но в същото време това означаваше, че поредната среща с Макс Сийгъл нямаше да ми се размине.
Както и очаквах, двамата с него почти опряхме чела над трупа на Нелсън Тамбур.
— Изходната рана си я бива! — отбеляза Сийгъл, нахлувайки в личното ми въздушно пространство с обичайната си деликатност. — Чух, че не му е била чиста работата. Вярно ли е? Така или иначе ще разбера.
Игнорирах въпроса му и отговорих на онзи, който би трябвало да зададе.
— Далекобойно оръжие, със сигурност. Няма никакво оцветяване. А като се вземе предвид положението на тялото, изстрелите са дошли някъде оттам, предполагам.
Точно срещу нас, на около 250 метра от брега, се виждаха лъчите на прожекторите, които шареха по храсталаците на остров Рузвелт. Два наши екипа работеха там в опит да открият гилзи, отпечатъци от подметки или каквото и да било друго.
— Каза изстрели, в множествено число? — попита Сийгъл.
— Точно така. — Посочих към възвишението зад лобното място на Тамбур. От земята стърчаха четири жълти флагчета, по едно за всеки от откритите досега куршуми.
— Три неуспешни изстрела от общо четири — въздъхнах аз. — Не съм сигурен, че си имаме работа със същия стрелец.
Сийгъл огледа няколко пъти разстоянието от реката до тялото на Тамбур.
— Може да са стреляли от някоя лодка. Днес има вълнение. Това би могло да обясни неточните изстрели.
— В открита вода няма възможност за прикритие — казах — и рискът от свидетели е много по-голям. Освен това те винаги стрелят точно. Един-единствен смъртоносен изстрел, поне досега.
— Мотото на снайпериста — каза Сийгъл.
— Мисля, че за тях е въпрос на чест. Чисто технически работата им е безупречна. Допреди този случай.
— Значи с по-вероятно да имаме още един луд с далекобойна снайперистка пушка, който се размотава наоколо?
Вече усещах надигащото се високомерие в гласа му. Започваше се. Отново!
— Твоето управление не работеше ли точно върху тази възможност? — казах. — Това ми каза Пател на срещата, която ти пропусна.
— Ясно. — Сийгъл се отпусна обратно на петите си. — А ти работиш ли върху някакви свои теории напоследък, или просто ти е достатъчно онова, което ти подават наготово?
Предположих, че се чувства застрашен от мен и ме провокира, с цел да изляза от рамките на доброто професионално поведение. Очаквах подобна тактика, затова просто млъкнах и насочих вниманието си върху терена около трупа на Тамбур.
Когато стана ясно, че нямам намерение да отговарям, той опита отново, но от друг ъгъл.
— Знаеш ли, възможно е тези да са просто дяволски добри — небрежно подхвърли той. — Основи на тероризма: най-добрият начин да изпреварваш полицията, е да бъдеш непредсказуем. Това е приемлива версия за този случай, нали?
— Не изключвам абсолютно нищо — отвърнах аз, без да се обръщам.
— Хубаво — каза той. — Хубаво е, че се учиш от грешките си. Нали това те подхлъзна в случая с Кайл Крейг?
Сега вече се обърнах и го погледнах право в очите.
— В общи линии той просто те надхитри, нали? — продължи Сийгъл. — Мислеше един ход напред и непрекъснато променяше играта си. И все още го прави, нали? Дори и днес? — Той сви рамене. — А може би и това съм разбрал погрешно.
— Знаеш ли какво, Макс? Просто… млъкни. — Изправих се и застанах с лице към него, доста по-близо от допустимото. Вече не се опитвах да „обуздавам“ Сийгъл. Просто трябваше да кажа онова, което ми напираше. — Каквито и да са проблемите, с които трябва да се пребориш, мога да ти препоръчам добри специалисти. Но междувременно, ако не си забелязал, днес тук загубихме един от своите. Прояви малко уважение.
Предполагам, че реагирах точно според очакванията му. Сийгъл отстъпи крачка назад, но без да сваля самодоволната усмивка от лицето си. Сякаш винаги имаше някаква шега, която само той разбираше.
— Добре тогава — рече той и кимна през рамо. — Ще бъда ей там, ако случайно ти потрябвам.
— Няма да ми трябваш — отвърнах аз и отново се залових за работа.