Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (113)

111.

Нашата вила бе черешката на тортата. Точно като във филмите. Имаше цяла стена с плъзгащи се врати от дървени жалузи, които водеха към усамотена тераса с безкраен стъпаловиден басейн чак до океана. Персоналът беше оставил цветя навсякъде — и вътре, и навън, — а само огромната спалня от махагоново дърво може би струваше колкото годишната ми заплата.

— Да, не е зле — заключих аз и затворих вратата към външния свят. — Достатъчно добро и за агент 007.

— Ах, Джеймс, Джеймс — продължи да се шегува Бри. — Грабни ме в обятията си, Джеймс, така както само ти умееш.

Това и направих. Докато се усетим, едното доведе до другото и плановете ни за незабавно потапяне в океана се отложиха в бъдещето. Когато най-после успяхме да се изправим на крака, слънцето се потапяше зад хоризонта, а ние бяхме готови да се насладим на една страхотна вечеря.

Не съм сигурен кое бе най-хубавото тази вечер — френско-карибската кухня в „Дюн“, великолепното „Пино Ноар“, което си поръчахме, или просто отдавна забравеното усещане, че не трябва — а и не искам — да бъда, където и да било другаде, освен тук и сега.

Използвахме нощта насаме максимално и се отбихме в казиното на „Атлантис Ризорт“ след вечеря, за да поиграем блекджек. Бри имаше късмет известно време, след това аз, но около полунощ си тръгнахме с някой и друг долар по-малко в джоба. Но това изобщо не помрачи настроението ни.

Тръгнахме към нашата вила по плажа, хванати за ръце.

— Щастлива ли си? — попитах Бри.

— Омъжена — отвърна тя. — Щастливо омъжена. Още не мога да повярвам, че е истина. Обаче е истина, нали? Нали не сънувам, Алекс?

Спрях, за да я прегърна, и двамата постояхме така известно време, загледани в трепкащото отражение на луната по повърхността на океана.

— Знаеш ли, все още не сме докосвали тази толкова синя вода — казах. Пръстите ми посегнаха към горното копче на ризата й. — В настроение ли сте за едно нощно къпане, госпожо Крос?

Бри се огледа наоколо.

— Това предизвикателство ли е?

— Просто покана — казах. — Но бих се чувствал нелепо, ако съм чисто гол и сам там вътре. — Тя вече разкопчаваше панталоните ми.

Оставихме дрехите си на пясъка и се гмурнахме в океана. Някъде в далечината се носеше глух ритъм на барабани, може би от някой хотел, ала ние имахме чувството, че целият океан принадлежи само на нас. Целувахме се във водата известно време, а накрая пак се любихме, направо на брега. Беше малко рисковано и доста пясъчно, но опасности като тази не ме плашат и бих ги приемал с готовност през всеки един ден от седмицата.