Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (93)

91.

Местопрестъплението на площад „Фарагът“ изглеждаше потискащо познато, когато пристигнах. Никога не съм сигурен кое е по-лошо — шокът от нещо, което виждам за пръв път през живота си, или бремето да го виждам твърде често.

— Количката определено е негова — каза Сампсън. — Току-що открихме това.

Той вдигна пред погледа ми прозрачна торбичка за веществени доказателства, в която лежеше собствената ми визитна картичка, омазана с кръв. Гледката ми подейства като ритник в главата. Ама че каша…

— Освен това по рамката има видими пръски кръв, а на долната решетка открихме чук с отрязана дръжка. Вероятно оръжието на убийството.

— Знаеш ли какво си мисля — казах. — Точно до „Линдхолм“ има дълъг подлез, където винаги спят бездомници. Може би точно там намира жертвите си.

— Може би — рече Джон, — но защо тогава ги мъкне с количката чак тук? Изобщо не го проумявам. Защо „Кей стрийт“?

Без да броим постановката на Кайл Крейг с Анджали Пател, и трите жертви бяха оставени някъде по „Кей стрийт“, всяка от тях близо до пресечка с улица, чието име се състоеше от прости числа — Двадесет и трета, Тринайсета, а сега и Седемнайсета. При два случая бе по-трудно да се установи, но след третия тази особеност веднага изпъкваше. Запитах се дали буквата „к“ означаваше нещо конкретно в математиката, но нямаше как да си отговоря.

— Човекът е луд, Сампсън. Това е единствената константа. Няма да стигнем далеч, ако тръгнем да търсим мотив.

— Или него — каза Джон и посочи с пръст количката.

Нямам представа какво го е накарало да зареже нещата си, но тук има нещо различно. Алекс. Не знам какво е, но имам усещането, че може никога повече да не видим този човек. Мисля, че с него е свършено.