Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (50)

48.

На другия ден имах ужасно много работа и почти не се сетих за Кристин до следобед.

Видях и Бронсън, и Ребека — всеки в различна болница, — проведох няколко допълнителни разговора в „Удли Парк“, направих консултация в кабинета на областния прокурор във връзка с друг случай и най-накрая отделих малко от оскъдното си време, за да седна зад бюрото и да наваксам с част от просрочените си доклади.

После, около три, точно когато си купувах късен сандвич от „Файърхук“, недалеч от „Дейли Билдинг“, получих обаждане от училището на Али.

— Доктор Крос? Обажда се Минди Темпълтън от „Съджърнър Трут“. — Минди работеше като секретарка в училището още по времето, когато Кристин заемаше директорския пост. — Чувствам се малко неловко, но Кристин Джонсън е тук, за да вземе Алекзандър, а не е в списъка на упълномощените за това хора. Просто исках да получа разрешението ви, преди да го пуснем.

— Какво?

Не исках да повишавам тон толкова много, но внезапно осъзнах, че всички в офиса са се обърнали и ме гледат втренчено. Секунда по-късно вече крачех по коридора с телефон до ухото.

— Минди, отговорът е не. Кристин не може да вземе Али, разбираш ли?

— Да, естествено.

— Не искам да те плаша — продължих аз малко по-спокойно. — Просто помоли Кристин да почака, а аз ще дойда възможно най-бързо. Може би след петнайсет минути. Току-що тръгнах.

Още преди да съм затворил, вече тичах към подземния гараж. В главата ми препускаха тревожни мисли. Какво, по дяволите, си мислеше Кристин?

Отдавна ли го планираше?

И какво точно планираше всъщност?

Едно нещо знаех със сигурност — че трябва да стигна до училището по най-бързия възможен начин.