Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (16)

14.

Той изчака още два дни, помота се из Вашингтон и преспа с жена в хотел „Принцес“. После Кайл извади Макс Сийгъл на светло. Веднъж завинаги.

Беше невероятна тръпка да се качи в новозакупеното BMW на Сийгъл, да мине покрай познатата кабинка на охраната и да продължи надолу към паркинга на „Хувър Билдинг“. Всички първокласни мерки за сигурност — а точно тук гъмжеше от тях — канеха господин Обявен за издирване да заповяда право в щабквартирата на ФБР.

Страхотно.

Картата за самоличност на Сийгъл отведе Кайл право на петия етаж. Приеха го в една от конферентните зали на Информационния център за стратегически операции, с изглед към „Пенсилвания авеню“ — двама представители на сектора за борба с наркотрафика и организираната престъпност, един от дирекция „Разузнаване“ и двама помощник-директори.

Пати Ли, помощник-директор в централното управление на Вашингтон, започна разговора като ръководител на срещата.

— Знам, че моментът е напрегнат, агент Сийгъл, но има нещо, което трябва да знаеш. Първоначалното ти лице за контакт, Стивън Малиновски, почина преди два дни.

Кайл запази професионално самообладание, но вложи нужната доза емоция.

— О, господи. Какво се е случило със Стив?

— Очевидно е получил инфаркт, докато си е вземал вана.

— Не мога да повярвам. Отбих се у тях вчера. Чуках на вратата. — Той замълча и прокара ръка през лицето си, струващо един милион долара. Изключителен актьор в действие.

— Трябваше да се свържеш директно с нас, според уговорката ни — каза Ли. — Щом изготвиш доклада си и получиш пълен инструктаж, ще излезеш в административен отпуск…

— Не. — Кайл изпъна гръб и погледна Ли право в очите. — Извинете ме, но това е последното нещо, от което се нуждая точно в този момент. Готов съм да се върна на работа.

— Нуждаеш се от време за аклиматизиране. Спи до късно, спортувай, прави каквото искаш. От години живееш под чужда самоличност, Макс. Изтощен си.

Всичко това беше като страхотна храна, страхотен секс и шофиране със 120 километра в час нощем без фарове — при това едновременно. А най-хубаво от всичко бе това, че тези любезни, но тъпи глупаци гълтаха този цирк лакомо, като безплатни понички.

— При цялото ми уважение — обърна се той към всички, — бих искал да оставим репутацията ми да говори сама за себе си. Направете оценка на годността ми за работа, ако се налага. Просто не ме изваждайте от строя. Искам да работя. Повярвайте ми, от това имам нужда, не от почивка.

Присъстващите се спогледаха. Единият от отдела за борба с наркотрафика сви рамене и затвори папката пред себе си. Решението беше в ръцете на Ли.

— Нека те попитам чисто информативно — каза тя. — Имаш ли нещо конкретно предвид?

— Смятам, че съм готов за ССА — искрено отговори той. — Това искам.

— Старши специален агент? Очевидно не си изгубил и грам от амбициите си.

— Освен това бих искал най-после да остана точно тук, във вашингтонското управление. Мисля, че именно тук бих могъл да нанеса най-големи поражения — каза той с една идея пренебрежение към себе си в опит да спечели симпатиите им.

Днес нямаше да има обещания, но Кайл беше почти сигурен, че е постигнал своето. А назначението в управлението, макар и не дотам необходимо, бе удобно улеснение.

Сградата се намираше на „Джудишъри Скуеър“, на хвърлей място от „Дейли Билдинг“. Двамата с Алекс на практика биха могли да закачат две тенекиени кутии на въже между кабинетите си и да си играят. Нямаше ли да е забавно?

Оттук нататък следващата им среща бе просто въпрос на време.