Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (54)

52.

Около седем и половина двамата с Пател най-после приключихме. На тръгване обаче, точно преди да отвори вратата, тя се обърна към мен. Внезапното изражение на лицето й бе абсолютно непогрешимо — и плашещо по един коренно различен начин.

— Ял ли си някога домашно приготвена чана масала! — попита.

И все пак не ми се искаше да го приемам твърде самонадеяно.

— Домашно приготвена? Никога.

— Защото аз съм доста добър готвач, колкото и да не личи на пръв поглед. — Тя сведе поглед към безличния си сив панталон и бяла блуза. — Вероятно колегите ми ме считат просто за скучна сухарка, която се прибира вечер при седемте си котки с кулинарно списание под мишница.

— Съмнявам се — казах. Винаги съм смятал Пател за нешлифован диамант. Тя бе от онзи тип жени, които пристигаха на служебното коледно празненство в целия си блясък, а на мъжете им увисваха ченетата от изненада.

— Ами… колата ми е на ремонт — продължи тя. — Мислех си… дали не би могъл да ми спестиш таксито до вкъщи, а аз ще ти се отблагодаря с вечеря. — После наистина ме шокира, когато протегна ръка, постави я върху моята и добави: — А може би дори и десерт. Как ти се струва?

— Струва ми се, че си пълна с изненади — отвърнах аз и двамата се засмяхме леко пресилено. — Виж, Анджали…

— О, боже — изпъшка тя и отдръпна ръката си. — Не е на добре, когато започнат с малкото ти име…

— Обвързан съм. Ще се женим.

Тя кимна и започна да прибира нещата си.

— Нали знаеш какво казват за свестните мъже? Всички са или женени, или обратни. Може да го използвам като заглавие на мемоарите си. Дали ще се продават, как мислиш?

Този път се засмяхме съвсем искрено и смехът ни разсея напрежението, а това се отрази добре и на двама ни.

— Оценявам поканата — казах аз и наистина си го мислех. Ако се намирах в друг момент от живота си, довечера със сигурност щях да ям чана масала. А може би и десерт. — Но мога да те закарам у вас, ако искаш.

— Не се тревожи. — Тя стисна лаптопа си под мишница и отвори вратата на залата. — Щом няма да готвя, мисля да поостана тук и да свърша още малко работа. Междувременно, ако забравиш, че изобщо сме водили този разговор…

— Какъв разговор? — попитах аз с най-невинното си изражение. — Представа нямам за какво говориш.