Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (72)

70.

С едно телефонно обаждане промених уговорката си с Ракийм Пауъл и го помолих за 24-часова охрана на къщата. Щях да изтегля заем, ако се наложеше; точно в момента парите бяха последната ми грижа. Не можех да съм сигурен каква е крайната цел на Кайл, но нямах намерение да стоя и да чакам да ме атакува, без да съм подготвен.

Прекарах по-голямата част от деня в „Хувър Билдинг“. Заради внезапната смърт на Анджали атмосферата там бе като на бдение, с изключение на Информационния център за стратегически операции, където кипеше трескава дейност като на летищна контролна кула.

Самият директор на Бюрото — Рон Бърнс, ни предостави за ползване собствената си оперативна зала и преследването на Кайл Крейг отново течеше на пълни обороти. Не само аз го приемах лично. Кайл се бе превърнал в най-големия вътрешен скандал в стогодишната история на Бюрото. А сега бе убил и агент, може би за да си отмъсти и на ФБР.

Всеки стол зад наредените като двойна подкова бюра беше зает. Петте големи екрана срещу тях показваха редуващи се снимки и стари видеозаписи на Кайл, плюс национални и световни карти с електронни маркери за всичките му досегашни жертви, съучастници и маршрути.

Цял ден поддържахме телефонна връзка с Денвър, Ню Йорк, Чикаго, Париж — всички известни местожителства на Кайл след бягството му от федералния затвор „Флорънс“. А всяко регионално полицейско управление в страната се намираше в повишена готовност.

И въпреки това, при цялата тази трескава активност, трябваше да приемем факта, че никой нямаше и най-малка представа къде се намира Кайл.

— Не знам какво да ти кажа, Алекс — обади се Бърнс, крачейки нервно из залата. Тъкмо бяхме прекъснали телефонната връзка след маратонски конферентен разговор. — Не разполагаме с нищо полезно, нямаме никакво физическо доказателство, че Кайл е убил Тамбур или Пател или дори, че е идвал във Вашингтон. Между другото, онази „Берета“, която измъкна от веществените доказателства, също не доказа абсолютно нищо.

Именно с въпросната „Берета“ Бронсън Джеймс бе направил опит за въоръжен грабеж. Първоначално смятах, че Пук-Пук го е получил на улицата от някой член на престъпна групировка, но също толкова вероятно бе да му го е дал Кайл Крейг. Знаех, че Кайл харесва „Берета“, а той знаеше, че аз го знам.

— Аз съм доказателството — казах. — Той ми се обажда по телефона. Той ми отправя заплахи. Той е обсебен от мен, Рон. В неговото съзнание аз съм единственият, който някога го е побеждавал, а Кайл Крейг е много чувствителен на тази тема.

— А какво ще кажеш за онези негови последователи? Просто разсъждавам. — Бърнс говореше на мен, но същевременно и на дузина други агенти, които си водеха записки или тракаха по клавиатурите на лаптопите си, докато го слушаха. — Човекът има почитатели, които го боготворят, а някои от тях са готови да умрат по негова команда. И преди се е случвало. Как можем да сме сигурни, че не е удостоил някого от тях с честта да извърши тези убийства?

— Можем, защото тези убийства са послания към мен — бавно казах аз. — Това е онази част, която Кайл би искал да запази за себе си.

— Дори и така да е — Бърнс спря да крачи из залата и седна, — в момента се отклоняваме от темата. Без значение дали Кайл е извършил тези убийства лично, или не, нашата задача е, общо взето, една и съща. Продължаваме да разследваме местопрестъпленията. Продължаваме да сме нащрек и правим всичко възможно хората ни да са максимално подготвени за следващия му удар.

— Това не е достатъчно. По дяволите! — извиках аз и пометох с ръка записките си от бюрото, а заедно с тях и някои чужди. И мигновено се разкаях за реакцията си.

— Съжалявам — извиних се. — Наистина съжалявам.

Наведох се да събера хартиите, но Бърнс протегна ръка и ме накара да се изправя.

— Вземи си кратка почивка. Иди да хапнеш нещо. Точно в момента няма какво повече да направиш.

Имаше право, независимо дали ми харесваше, или не. Чувствах се изтощен от умора и леко засрамен. Определено имах нужда да си отида у дома. Прибрах нещата си и тръгнах към вратата.

Докато чаках асансьора, усетих вибрациите на телефона си за незнайно кой път този ден. От сутринта непрекъснато се обаждаха колеги от управлението, Сампсън, Бри, Нана…

Ала този път на екрана пишеше „Един. Приятел“.

— Алекс Крос — отговорих аз и веднага тръгнах обратно към оперативния център.

— Здравей, Алекс — каза Кайл Крейг. — Затънали сме до гуша, а?