Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (98)

96.

В седем и половина „Еф стрийт“ изглеждаше като дълга колона от черни автомобили.

Събитието тази вечер се наричаше „Воля на Хълма“ — ежегодна кампания за набиране на средства в полза на обучението по изкуства във Вашингтон. Две дузини главни действащи лица бяха готови за вътрешно представление на „Дванайсета нощ“ от Шекспир пред публика от себеподобни — конгресмени, сенатори, сътрудници и вероятно половината от „Кей стрийт“.

Дени наблюдаваше улицата през бинокъла си.

— Изобилие от лисици в кокошарника тази вечер, не мислиш ли?

— Предполагам — отвърна Мич. — Аз мислех, че ще има стълпотворение от известни хора, а не разпознавам никого.

— Е, ти също си много известен напоследък, но никой не знае как точно изглеждаш — каза Дени.

Мич се усмихна.

— Така е, прав си. Печелиш точка.

Рам Емануел и съпругата му тъкмо пристигаха. Лидерът на малцинството в Камарата на представителите и временният президент на Сената се бяха появили заедно преди минута за крайно необходимата обща снимка насред напрегната законодателна сесия.

Всеки излизаше от колата си, пресичаше червените плочки на тротоара — може би шест крачки, не повече — и се озоваваше под стъклената козирка пред главния вход на театъра.

Най-после, в осем без десет, Дени забеляза онзи, когото търсеше. До тротоара спря къса лимузина „Мерцедес“.

Шофьорът излезе, заобиколи автомобила, за да отвори вратата, и почитаемата Корнелия Съмърс се появи в полезрението.

— Ето, Мич, на десет часа. Дълга синя рокля, излиза от мерцедеса.

Точно зад нея се изправи съдия Джордж Понти. Двамата се спряха точно колкото трябваше, за да помахат самоуверено на журналистите и зяпачите, събрани зад полицейските заграждения на тротоара. Дори от разстояние Дени забеляза, че двамата се чувстваха неловко в тази обстановка.

— Номер две е с прошарената коса и смокинга.

Мич вече бе заел поза.

— Видях ги.

— Готов ли е стрелецът?

Съмърс хвана Понти под ръка и двамата се обърнаха, за да тръгнат към входа, от който ги деляха само няколко крачки.

— Готов е — отвърна Мич.

— Стреляй.

Пушката издаде познатото остро пукане, когато куршумът премина през заглушителя със скорост деветстотин метра в секунда. В практически същия момент Корнелия Съмърс се свлече на земята с малко червено петно точно над лявото си ухо.

Съдия Понти залитна, когато тя се изплъзна от ръката му, и по тази причина вторият изстрел пропусна мишената. Стъклената врата на около три метра разстояние от главата на мъжа се разби на милион късчета.

— Хайде пак — каза Дени. — Сега!

Съдията от Върховния съд тъкмо се бе обърнал към колата. Вече посягаше с една ръка към вратата.

— Хайде, Мичи, направи го!

— Държа го под прицел — каза Мич.

Последва още едно остро пукане. Този път Понти се срути на земята и по цялата улица пред „Харман“ настъпи тотален хаос.